19 Ноември, 2026

Уникални находки поставят под съмнение тезата, че Източна Африка е люлка на цивилизацията

Уникални находки поставят под съмнение тезата, че Източна Африка е люлка на цивилизацията

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс"

Археолози откриха в Алжир каменни сечива на 2,4 милиона години, т.е. много по-древни от намерените досега в района подобни находки, предаде Франс прес, цитиран от "Дарик". Това поставя под въпрос твърдението, че люлката на човечеството е Източна Африка.

Парчетата дялан варовик и кремък са открити в района на Сетиф, на 300 км източно от столицата Алжир, от международен изследователски екип. Сечивата напомнят онези, които бяха открити по-рано най-вече в Източна Африка.

На обекта в района на Сетиф са открити също десетки фосилизирани животински кости. Това навежда на мисълта, че сечивата са били използвани за клане на животни. Костите са от прародители на крокодилите, слоновете, хипопотамите и жирафите.
 
От десетилетия Източна Африка е смятана за люлка на човечеството. Там са открити най-древните сечива, които датират отпреди 2,6 милиона години.
 
Новата находка на обекта Аин Бушери съперничи с тази в Източна Африка. Това може да означава, че свързаната с изработване на сечива технология бързо е напуснала Източна Африка. Друга предложена от учените хипотеза е свързана с многоброен произход на древни хоминиди и въпросната технология едновременно в Източна и Северна Африка.
 
"Обектът Аин Ланеш е вторият най-древен в света след Куна в Етиопия, който датира отпреди 2,6 милиона години и е смятан за люлка на човечеството", заяви ръководителят на изследването Мохамед Сануни.
 
Откритието е направено в два археоложки пласта, единият от които датира отпреди 2,4 милиона години, а другият - отпреди 1,9 милиона години.
 
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)