Учени направиха голяма крачка напред в търсенето на живот извън нашата планета, след като откриха две "потенциално обитаеми" планети, съобщава в. "Мирър", цитирана от БТА.
Специалисти от института "Карнеги" откриха планети, орбитиращи около звездите GJ 180 и GJ 229. Става въпрос за две от най-близките до Слънцето звезди.
Планетите са кръстени GJ 180 d и GJ 229 Ac, а масата им е най-малко 7,5 и 7,9 пъти по-голяма от земната. "GJ 180 d е най-близката до нас нито много гореща, нито много студена супер-Земя, чиито приливни сили не са свързани със звездата й - заяви съавторът на изследването Фабо Фън. - Това увеличава вероятността на нея да има живот."
Втората планета GJ 229 Ac е най-близката до нас нито много гореща, нито много студена супер-Земя, разположена в система, в която звездата й има компаньон - кафяво джудже. Била идентифицирана също трета впечатляваща планета - студен нептун, кръстен GJ 433 d. "Това е най-близката и най-студената подобна на Нептун планета, откривана някога", отбеляза Фабо Фън.
Откритието идва дни след като НАСА оповести за откриването на екзопланета, на която може да има живот. Планетата TOI 700 d бе открита от спътника TESS на американското космическо ведомство. Тя е сред малкото идентифицирани в обитаемата зона на звездата си планети, чиито размери са сходни с тези на Земята. "TESS е проектиран и бе изстрелян, за да открива подобни на Земята планети, орбитиращи около намиращи се наблизо звезди", припомни астрофизикът Пол Херц от НАСА.
Още от Наука
Нов „призрачен“ вид акула бе открит в дълбините на Тихия океан
Международен екип учени откри нов вид призрачна акула в дълбините на Тихия океан край Коста Рика. Генетичният анализ потвърждава, че загадъчната риба е напълно нов за науката вид и разкрива колко неизследван остава океанът
Астрономи откриха най-големите екзопланети, по-леки от памук
Те имат размерите на Юпитер, обикалят около звезда на повече от 1000 светлинни години разстояние и са открити от спътника TESS на НАСА
Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл
Може ли времето да изчезне? Ново изследване в областта на квантовата гравитация предполага, че времето не е фундаментална характеристика на Вселената. Според теорията то зависи от кривината на пространството и може постепенно да загуби значението си с разширяването на Космоса