Сергей Жирнов: В Русия нараства вътрешното напрежение, най-голямата заплаха за Путин не идва отвън

Сергей Жирнов, бивш офицер от КГБ и Службата за външно разузнаване (СВР) на Русия, който сега живее във Франция, смята, че режимът на Владимир Путин е изправен пред нарастващи вътрешни предизвикателства.

В интервю за украинския YouTube канал „Фабрика новин“ той заявява, че в страната се натрупва недоволство, породено от продължаващата война, икономическите затруднения и международната изолация на Русия.

Според Жирнов в Кремъл вече осъзнават сериозността на ситуацията. Той посочва, че засилването на репресивните мерки, кадровите промени и повишените мерки за сигурност са признаци, че руското ръководство се опитва да предотврати евентуална вътрешна дестабилизация.

По думите му през следващите месеци е възможно напрежението в различни региони на Русия да се засили, особено ако икономическата ситуация продължи да се влошава и руската армия търпи нови загуби във войната срещу Украйна.

Жирнов смята, че най-голямата заплаха за Владимир Путин не идва отвън, а от самия руски политически и силов елит. Според него част от управляващите кръгове могат да потърсят промяна, ако стигнат до извода, че сегашният курс застрашава собственото им бъдеще.

В същото време бившият разузнавач подчертава, че евентуална смяна на властта в Русия, ако изобщо се случи, по-скоро би била резултат от борба между различни групи в управляващия елит, отколкото от масово народно въстание.

Жирнов определя август като потенциално важен период, припомняйки, че в руската история именно тогава често са настъпвали значими политически събития и кризи. Той изразява собствена оценка за възможното развитие на ситуацията.

Бившият служител на съветското разузнаване коментира, че реакцията на Владимир Путин на украинските удари по руската енергийна инфраструктура показва липса на реална стратегия. Според него руският президент не е предложил укрепване на противовъздушната отбрана или затваряне на въздушното пространство, а е заявил, че Русия ще започне да изгражда мрежа от по-малки нефтопреработвателни заводи.

Жирнов смята, че това е погрешен подход. По думите му малките предприятия дори могат да бъдат по-лесна цел за украинските дронове, защото един успешен удар по ограничен обект може напълно да го извади от строя. За разлика от големите рафинерии, където производството може частично да продължи, малкият завод няма резервни мощности.

Той твърди, че руските военни и икономически съветници не са обяснили на Путин още един проблем – Русия не произвежда достатъчно собствено оборудване за нефтопреработване. Заради санкциите Москва ще трябва да купува технологии и машини от чужбина, вероятно на много по-високи цени.

Жирнов обръща внимание и на ситуацията с руския петрол. Според него Индия отново увеличава отстъпките, които иска за руския петрол. Докато в периоди на високи световни цени Москва е могла да продава без големи загуби, сега руският петрол се предлага с все по-големи дисконти. В същото време Индия преработва този евтин петрол и продава горивата обратно на международните пазари на високи цени, което според него означава двойна загуба за Русия.

По думите му Путин демонстрира слаб икономически подход и отново следва модел, който според Жирнов е характерен за него – дълго отлагане на решенията и накрая избор на най-лошия вариант.

В интервюто Жирнов коментира и възможността Украйна да използва балистични ракети срещу цели в Русия. Той се позовава на изказване на Денис Штилерман, ръководител на украинската компания Fire Point, според когото до първите изпитания на украинска балистична ракета оставало едно последно изпитание. Жирнов твърди, че руската противовъздушна отбрана, включително системите С-300 и С-400, има ограничени възможности срещу балистични цели.

Според него успешните украински удари срещу руски НПЗ, военни заводи, нефтени и газови съоръжения не са резултат само от западно разузнаване. Жирнов посочва, че украинските специалисти познават тези обекти много добре, тъй като голяма част от тях са построени още по съветско време, а в изграждането им са участвали украински инженери.

Той обяснява, че слабите места на нефтопреработвателните заводи не са тайна – структурата на производството и критичните участъци са известни на специалистите. Ключовите фактори според него са точните координати, модерното оръжие и системите за управление на полета.

Жирнов твърди, че американското и европейското разузнаване помагат на Украйна не толкова с откриване на неизвестни цели, а с анализ на маршрутите на дроновете, противовъздушната отбрана и оптимизиране на следващите атаки.

Той дава пример с масирани атаки с много дронове, при които част от тях биват сваляни. Според него всяко сваляне дава информация за местоположението на руската ПВО, която след това се използва за промяна на маршрутите и повишаване на ефективността на бъдещите удари.

Основният извод на Жирнов е, че Русия губи технологичното състезание в областта на дроновете и разузнаването, а реакциите на Кремъл са по-скоро опит да се компенсира липсата на ефективен отговор, отколкото дългосрочна стратегия.