Огнян Минчев*

Малко е неуместно бунтарите срещу Каракачанов да се правят на изненадани, че ВМРО е на практика една от руските партии в България. Когато говорим за "руска партия", трябва да имаме предвид, че не е задължително нейните лидери да афишират открито принадлежността си към стратегията на Кремъл за подчиняване на България. Москва винаги е поддържала свои партийни структури във всички части на българския политически спектър. Атака и Възраждане са най-откритото представителство на петата руска колона във властта - те, така да се каже,

са държани на най-късия синджир

 от страна на стопаните си в Кремъл. Следват "леко амбивалентните" и най-стари руски лобисти в лицето на БСП и АБВ - наследници на българската секция на Коминтерна - БКП. След 1997 г. тези партии са официално принадлежащи към "евроатлантическия консенсус", но винаги когато е нужно да се услужи на Москва - те късат този консенсус и повече или по-малко открито подкрепят Кремъл. Пример - ветото върху подкрепата за Украйна с оръжие. Следват външно "разнообразни" и "националистически" партии, претендиращи да защитават българския национален интерес, но действащи устойчиво в полза на великодържавния имперски интерес - Меч, Величие, всякакви итенета и тем подобни, които стават "евроатлантически" когато трябва да се консумират пари и власт , и обръщат табелата когато получат важна задача от Центъра.

На най-дългия синджир

са вързани партии като ДПС и ГЕРБ,

които са устойчиво заявяващи евроатлантизъм, но са готови да правят системни услуги на Москва. ДПС поради традиционния характер на ангажиментите на своя лидер Доган към имперския център. За ГЕРБ покриването на целия спектър по отношение на Русия винаги е било един от центровете на поведение на партията и на Бойко Борисов спрямо Москва. Борисов може да спре АЕЦ Белене и да даде петно в шелфа на Черно море на Тотал да търси газ (2012 г.), но може и да възроди проекта Белене, да прокара руската тръба на Турски поток, да сложи широк гръб в полза на Лукоил - било под натиск, било за конкретна и немалка полза...

В този спектър Каракачановото ВМРО винаги е било част от националистическата периферия, публично изповядваща български патриотизъм и системно прокарваща руски империализъм в България. Няма да ходим далеч. Когато бяха на власт с ГЕРБ през 2019 г., ВМРО активно участваха в политическия завой на "Рамковата позиция" към РС Македония, който бе арогантен и глупав акт на практическо изоставяне на сътрудничеството с кабинета на Заев в Скопие и

създаване на враждебен вакуум спрямо България в РСМ

Вакуум, който за броени месеци бе запълнен от мощна сръбска офанзива в Македония - към медии, обществено мнение, икономика и всички останали сфери на обществен живот. "Венец" на тази любезна "покана", която Каракачанов и Борисов отправиха към Белград бе завръщането на няй-яростния политически антибългаризъм в Скопие в лицето на ВМРО-Шумадия. ВМРО-Шумадия и ВМРО-Петровка от двете страни на границата съвместно направиха за пореден път това, което вече бяха правили неколкократно и преди - отровиха в дълбочина българо-македонските отношения в услуга на Белград и Москва. Това е истината! Сетили се "активисти на ВМРО" да критикуват Каракачанов за "проруски позиции" - сякаш че някога въобще е заемал други позиции начело на партията си...