Европа спешно трябва да прогледне - атаката на Путин започна още през 2008, а чл. 5 не е каквото беше

Проф. Оливие Ведрин, Женевска трибуна

От началото на септември са извършени няколко руски нахлувания в европейското въздушно пространство в Полша, Румъния, Естония, Дания и Норвегия. Под натиск сме. Въпреки че произходът на някои от тези нахлувания все още не е потвърден, Москва изглежда е инициаторът на тези маневри срещу нашата сигурност. Тази техника, използвана още по време на съветската епоха, има за цел да събира разузнавателна информация за способностите за вземане на решения и оперативните възможности, и в по-широк смисъл, за отбранителните способности на европейските държави.

Руското предупреждение от 2007 г.

Осъзнала ли е Европа напълно мащаба на войната, която Русия води срещу нея още отпреди 24 февруари 2022 г.? Началото на конфронтацията, която Русия умишлено търси срещу Европа, и в по-широк смисъл срещу Запада, датира от войната в Грузия през 2008 г. В речта си на Конференцията по сигурност в Мюнхен през февруари 2007 г. руският президент очерта визията си за сигурност в Европа: „Струва ми се очевидно, че разширяването на НАТО няма нищо общо с модернизирането на алианса или със сигурността в Европа. Напротив, това е провокация, която подкопава взаимното доверие, и можем с основание да се запитаме срещу кого е насочено това разширяване.“ На този ден през 2007 г. Владимир Путин изложи всички принципи, които впоследствие ще ръководят руската дипломация. По това време обаче тази реч беше бързо отхвърлена и подценена от западните лидери. Сега тя е по-актуална от всякога.

 Хибридната война

Европейските лидери трябва бързо да си отворят очите: Европа е изправена пред хибридна война, водена от Русия от дълго време. Целта на хибридната война е да се дестабилизира и дискредитира противникът, да се всее съмнение, като същевременно се избягва директен, конвенционален въоръжен конфликт. Руснаците са много добре осъзнати за военните си слабости спрямо НАТО. Те „използват всички инструменти, с които разполагат, от оказване на влияние върху политическите дискусии до кибератаки срещу критична инфраструктура, включително мащабни саботажи“, обяснява Томас Халденванг, бивш ръководител на германското разузнаване, пред "Политико".

Източният фланг на Европейския съюз вече се готви за война. Страните близо до украинския фронт, Беларус и Русия, вече решиха значително да засилят отбраната си. Полша и балтийските държави предприеха национални, както и транснационални инициативи, за да се подготвят за евентуалния конфликт с Русия.

Законът на най-силния

Руската заплаха става все по-осезаема, а сценарият за агресия – все по-ясен. В същото време американската военна солидарност, гарантирана от договора на НАТО, вече не е гарантирана. Това е завръщане към закона на по-силния. Руските атаки прогресивно разрушават международната система, изградена през последните 80 години. Волята на великите сили с авторитарни режими е да предотвратят прилагането на международното право, особено когато то пречи на интересите на същите тези велики сили. Системата не може да бъде унищожена изведнъж, но може много ефективно да бъде постепенно премахната от историческия запис. Без международно право и многостранни институции, ние сме свидетели на завръщане към правото на по-силния в отношенията между народите. Западът трябва да спечели тази хибридна война, водена от Русия, защото това, което Путин и неговите съюзници промотират, е система, представляваща не само екзистенциална заплаха за Запада, но и за световния мир. /БГНЕС