Барбара Везел, Дойче веле

Френският президент извърши огромна подготвителна работа и вложи невероятни политически усилия, за да не се превърне срещата на Г-7 в провал. Той покани допълнителни гости и включи още теми в дневния ред, за да разчупи закостенялата рамка на този вид форуми. Но преди всичко му се искаше да се представи добре, което и успя, макар и с известни усилия.

Дръзкият шахматен ход с Иран

Еманюел Макрон действително успя да надиграе опърничавия американски президент по въпроса за Иран. И това съвсем не е скромен успех, тъй като в Биариц Доналд Тръмп за пореден път се показа като злобен гост, пристигнал, само за да се забавлява като създава объркване сред журналистите и политическите наблюдатели - например по въпроса за търговската политика. Това не му попречи да се оплаква от медиите, които съобщавали за напрежение по време на срещата. Излишно е да се говори повече за блъфовете, безотговорността и изопачаванията от страна на Тръмп. Той просто се държа както винаги.

Френският президент изненадващо покани иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф и стартира дипломатическа инициатива в рамките на срещата. И го направи - така да се каже - под носа на самия Тръмп. Американецът реагира гневно и подчерта, че твърдата линия на Съединените щати в спора с Иран е единствената вярна стратегия. Макрон обаче никак не се впечатли и се срещна лично със Зариф, за да проучи дали има дипломатически възможности за намирането на нови решения.

Едва ли има много поводи за надежда, че такъв пробив ще бъде постигнат, но в ситуация, в която съществува заплахата от военен конфликт, всеки опит за търсене на мирно решение е добре дошъл. Такова е поне убеждението на европейските държави, подписали ядреното споразумение с Иран, което американският президент миналата година напусна с гръм и трясък.

Как се действа с хора като Болсонаро

Макрон намери правилния подход и по отношение на пожарите в района на Амазонка. Той заплаши бразилския президент Жаир Болсонаро, че няма да ратифицира търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай), ако не се сложи край на опожаряването на джунглите по Амазонка. По време на срещата френският президент убеди останалите участници да окажат практическа помощ при гасенето и залесяването на Бразилия и останалите засегнати от пожарите държави.

Макрон показа, че знае как трябва да се общува с хора като Болсонаро, прочул се със своята популистка и антидемократична политика. Французинът говори с всички, но твърдо защитава своите принципи и убеждения. А Болсонаро доказа, че принципът за моркова и тоягата действа ефикасно - той бе принуден да отстъпи и да изпрати армията да гаси пожарите.

Съединените щати със сигурност не са били очаровани от това, че Макрон включи в дневния ред темата за климата и пожарите в района на Амазонка. Дипломати заявиха, че са се чувствали като наказани. А американското правителство за пореден път доказа, че действа напълно безотговорно по отношение на защитата на климата, поради което постоянно става обект на критики от страна на другите държави от Г-7.

Макрон - новият лидер на Европа

Френският президент доказа, че е овладял своя занаят и че се стреми към лидерска позиция в Европа. Редица важни инициативи - от дигиталния данък до климатичната политика - тръгват именно от Париж. В същото време Германия все повече изостава. Политическата немощ на правителството в Берлин явно е парализирала уменията и амбициите на канцлерката Меркел.

Нейната слабост води до размествания във властовите центрове на ЕС. Още при избора на новата председателка на Европейската комисия именно Макрон бе човекът, който дърпаше конците. А сега е на път да се превърне в новия силен човек на Европа. Важното е само да не се изхвърля прекомерно и да не губи почва под краката си. Трудната среща на върха на Г-7 обаче показа, че европейските дела - поне засега - са попаднали в добри ръце.