Преходът към Киевски пакт за сигурност означава едно високо ниво на доверие и високи гаранции за устойчивост на украинската система за защита на класифицирана информация и на технологии, а също на персонална и информационна сигурност. Това обясни пред БНР Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.  И посочи, че това е забавяло военната помощ към Украйна през последните месеци.  

„Такава стратегия може трябваше да бъде приета още през 2008-2009 година, когато имаше агресия на Русия срещу Грузия. Тогава щяхме да избегнем ситуацията, в която се намираме сега. Но нито НАТО, нито Украйна бяха готови за такава стъпка“. 

Планът дава единствената възможност да бъде гарантирана сигурността на Украйна в периода до присъединяване към НАТО, посочи Шаламанов.

„Той включва това, което трябва да има в инвестиционната програма за превъоръжаване на българската армия-модерно въоръжение, ефективна подготовка, иновации, изграждане на отбранителна индустрия“.

Механизмите вече съществуват в НАТО, поясни Шаламанов.

„През 2014 стартираха няколко доверителни фонда-в сферата на комуникациите и кибер отбраната. Сега ще се очертаят такива фондове по групи способности-артилерия, ПВО, авиация, бронетанкова техника, системи за управление. Очаквам България да бъде част от едно такова усилия. То не само ще повиши нашата сигурност чрез капацитета на Украйна, но ще допринесе за технологично обновление на нашата армия и индустрия“. 

Планът е един заместител на членство в НАТО, който се изразява в двустранно или многостранно споразумение на водещи страни като САЩ, Великобритания, Германия, Франция, а защо не и Полша, Румъния, България, обясни той

„Страните стават гаранти и във военно отношение за сигурността на Украйна. Един такъв план може да бъде задействан след края на войната. Дотогава водеща е групата „Рамщайн“, която трябва да осигури бързо големи количества въоръжение и техника. Вместо да се изпращат епизодично отделни групи въоръжение и техника, трябва системно да се въоръжава украинската армия. След края на войната това трябва да прерасне във всеобхватна инвестиционна програма на съюзниците“. 

Тук не става въпрос за въвличане на НАТО в даването на гаранции, посочи Велизар Шаламанов.

„Те ще бъдат давани извън НАТО. САЩ дават такива гаранции на много страни“

Не трябва да пропускаме и други две страни - Грузия и Молдова, които също имат нужда от защита, напомни бившият военен министър.

„Те са още по-беззащитни от Украйна“.

Искам да видя и България като част от такова споразумение за военно-техническо сътрудничество, заяви той.

„В следващите години Украйна ще бъде страната с най-много опит как се воюва и как се внедряват технологии“.

На Украйна са необходими системи за противовъздушна отбрана, напомни той.

„Българските С 200 и С 300 са им крайно необходими. Те имат нужда от танкове и бронирани машини, от самолети, хеликоптери. България разполага с всичко това. Техниката, която можем да предоставим днес, може да се използва от тях още утре, без  допълнителна подготовка и логистични усилия. Това е техниката, с която украинската армия разполага“.  

Посещенията на европейски лидери в Украйна дават ясен знак, че страната ще има бъдеще в ЕС, смята Шаламанов.