Най-после в София трябва да бъде издигнат паметник на големия приятел на България граф Игнатиев. Това обяви по Канал 3  известната русофилка Светлана Шаренкова. Тя е член на Националния съвет на БСП,  председател на Форум България-Русия (от 2002 г.), заместник-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, издател на „Русия днес / Россия сегодня“.

Шаренкова посочи, че от 1902 година има решение да се построи паметник на руския граф в София, но идеята все още не е реализирана. 

Това е един дълг, който трябва да изпълним, точно през 2018, когато се навършват 140 години от Освобождението  на Бългрия. Подали сме документи, чакаме Столична община да определи място. Може да е до градинката на църквата „Св. Седмочисленици”. Редно е да построим един достоен паметник на един голям приятел на България. Той се е борил за националния ни идеал – Санстефанска България, убеждава Шаренкова.

Идеята за паметник на граф Игнатиев е възможно 

най-тежката провокация,

която българите могат да си причинят. Графът е една от най-злокобните фигури в младата българска история.  Именно благодарение на руския консул в Цариград  граф Игнатиев и неговата настоятелност османските власти изпращат на заточение на българските владици. Той е  и главният организатор за обявяването на схизмата против Българската църква от Руската и Вселенската патриаршии. През последната година станаха факт и нови документи, които недвусмислено разкриват дипломата като един от главните виновници за обесването на Васил Левски (виж ТУК, б.р.).

В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние.  Неслучайно там той е наричан „вицеимератор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние. По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията, която трябва да води следствието срещу Левски. Българските представители, осъдили Апостола са били изцяло зависими от графа и директно са изпълнявали заръките му. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели на Русия. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски 

изповядва и идеите за „чиста и свята република”, 

която руският царизъм не може да понесе.

Изключително важен документ за антибългарската роля на граф Игнатиев е докладът му до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него. Оригиналът беше открит преди година в архива на Патриарх Кирил, съхраняван в ЦДА. В него Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процесът” османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получил задоволително решение“.

 Ето оригинала на писмото на френски(виж в галерия документа, б.р.):

157. – le 25. Janvier 1873.
 30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
Ignatiew

Превода на български:

157. – 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер,  на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н. Игнатиев

Идеята да се издигне паметник на големия българомразец е просто нова фаза от водената в продължение на 150 години руска хибридна война, която цели историята ни да бъде фалшифицирана, подменена, подчинена и окована в руски митове. Ако Столична община даде зелена светлина на този антибългарски проект, сами ще нанесем поредна 

дълбока рана на националната си независимост

Ще предадем въжделенията на Апостолите и будителите, които винаги са били несъвместими с подлото русофилство.

Вредна и манипулативна е и тезата на Шаренкова, че Санстефанска България е националното ни въжделение. Санстефанска България е просто проекция на руската окупация на българските земи и превръщането ни в Задунайска губерния. В самия договор, който руснаците 140 години отказват да разсекретят, никъде не се говори за създаване на независима българска държава.