Горан Благоев, специално за Faktor.bg

България - страна на парадоксите - тези дни роди поредния парадокс. От 1 март правителството позволява отварянето на ресторанти и прочие заведения за разпускане на народонаселението, разрешава и организираните пътувания в страната, т.е. екскурзиите и очевидно хич не се притеснява, че пандемията от Ковид-19 отново може да препълни болниците и 

да сее нелепа смърт

Обаче тъкмо поради предписанията срещу нарастването на същата тази пандемия общината в Габрово реши да отмени официалните чествания на връх Шипка за националния празник. Всъщност не за първи път – отмениха ги и през август 2020 г., когато пандемията беше позатихнала. Мотивът и тогава, и сега е: струпването на хора представлявало риск от висока степен за увеличаване на заразените. 

Сякаш единствено струпването на Шипка крие опасност за общественото здраве?! Сякаш при всеки слънчев уикенд хората не се струпват по планинските курорти, например!? И сякаш някой стриктно спазва там противоепидемичните мерки?! От личен опит ще споделя, че няколко съботи поред автобус № 63, който пътува до Златните мостове на Витоша, е така претъпкан  с хора, че столичният транспорт е в нарушение на каквито и да било мерки за безопасност, камо ли на актуалните противоепидемични такива. Столичната община обаче нито се е самоглобила, нито й е дошло на ум в събота и неделя да увеличи броя на автобусите, които обслужват тази масова туристическа дестинация. Но да се върнем на Шипка.

Недопустимо е да отменяш тържествата, да отказваш на хората организиран обществен транспорт до върха, а в същото време медиите да тиражират новината, че на Шипка ще бъдат... и Радев и Караянчева. За народонаселението – не може, за овластените с гласа на същото това народонаселение е позволено всичко. Ако някой още не е разбрал какво е държава с правила, ще му кажа: нашата не е такава. Би следвало  или мерките да са в сила за всички – от президента до чистача – или за никого.

Всъщност до драмата със забраненото за едни, а позволено за други честване на Шипка нямаше да се стигне и тази година, ако това ежегодно събитие следваше своите ясни правила – правилата на държавния протокол. А именно: тържествата на историческия връх за националния празник традиционно винаги са под патронажа на председателя на Народното събрание. Това, че днес институцията е с най-ниско доверие  не означава, че така е било винаги, или така ще бъде занапред. Правилата в една държава са общовалидни, независимо дали парламентът се оглавява от орел или от мисирка. Те важат за всички – включително и за президента – независимо дали той е философ, юрист, историк, бизнесмен или генерал. Никой по никакъв начин не бива да допуска тези правила да паднат в плен на неговите популистки напъни – най-малкото самият президент или неговата администрация. Щом като едно честване е в патронажния периметър на една институция, представителят на друга няма нужда да й играе контра като конкуренция – дори двамата да са вкопчени в тотален политически антагонизъм. Защото институциите, които тези двамата представляват, са 

институции не на партиите, а на държавата

А държавата би следвало да е на всички нейни граждани. Поне така е в държавите с правила.

Какво се случва от 2018 г. насам? Президентът Радев реши нерегламентирано да рита по кокалчетата своите политически душмани и вече за трети път на 3 март устремно се понася към Шипка, сякаш е бил войник от ротата на поручик Буфало – от онези, дето са препускали към върха по двама на кон, за да осигурят първото подкрепление на защитниците. През 2018 г. заряза държавната церемония в София по издигане на националното знаме и поклонението пред Паметника на незнайния войн и се завтече на Шипка, щото там беше руският патриарх. Обаче сътвори гаф и на следващата, 2019-та, пропусна върха. Миналата година обаче беше – при това два пъти. Сега отново се стяга да отърчи на върха. 

Похвално, ще одобрят някои – държавният глава е истински патриот. Но да поясня: не всенародните тържества на Шипка, а церемонията с издигането на трибагреника  на 3 март в 11.00 ч. в центъра на София е основната държавна церемония в България, с която започва националният празник,. Именно защото е държавна, церемонията в столицата изисква участието на държавния глава, а изкачването на историческия връх е отредено за председателя на парламента. Президентът, ако толкова има мерак да почита героите на Шипка, може да го прави, както го прави и досега – в края на август, когато е годишнината от най-епичните и повратни за войната сражения. Тогава също има всенародни поклонения. И тогава може да се къпе в народната любов, без да нарушава общоприетото правило, което спазваха неговите предшественици и без  да се конкурира с личността, която олицетворява друга държавна институция. Още повече, че настоящата председателка на парламента все повече буди само присмех. Да се конкурираш с една жена, която също не си знае мястото, не е нито мъжка, нито държавническа постъпка. А да риташ политически труп не е смелост, а мерзавщина. Тъй че Радев, ако иска да надцака политическите си опоненти, да остави тази година  Шипка на Караянчева – нея без друго там я очаква всенародна любов.  

Простата аритметика показва, че общинските власти на Габрово, които са от ГЕРБ, отменят за трети път тържествата на Шипка не от голяма загриженост за общественото здраве, а за да правят сечено на основния опонент на своята политическа партия. Сигурно си правят сметката, че за пореден път ще го хързулнат върху динената кора на собствените му амбиции – той ще отиде на Шипка, където честванията са отменени, и ще го омаскарят пред обществото като властник, комуто всичко е позволено, който се поставя над всякакви правила и ограничения. Само, че  Радев не е единственият представител на държавния елит, обсебен от манията за всепозволеност.  Ограниченията, както се разбира, няма да важат и за г-жа Караянчева. Тогава излиза, че от много акъл ГЕРБ постигат обратния резултат – вместо да  очернят Радев, ще доизлъскат ореола му на народен трибун. Социалните мрежи вече преливат от псувни към чиновниците, които послушно отмениха  официалните чествания на Шипка. Пропорционално на попръжните летят и закани, че българите неорганизирано, но масово ще се изкачат на върха. Освиркването на Караянчева е очаквано. Овациите за Радев също.

Вицепрезидентката г-жа Йотова вече подкладе огъня, извивайки по обществената телевизия като оплаквачка от Шоплука, че било „цинизъм да няма тържества на връх Шипка, докато същевременно отварят ресторантите“. Има основание. Но не съвсем. Цинизъм е наистина, когато на обикновения българин не се позволява да отиде на върха, да се осигурява

 „зелен коридор“ на властимащите

Цинизъм е да се отменят само церемониите на Шипка при положение, че никой не посегна нито на официалните чествания на Съединението в Пловдив, нито на Независимостта в Търново. Вярно е, бяха по-скромни от друга година, но ги имаше. 

Цинизъм е обаче, г-жо вицепрезидент, когато Вашият колега – държавният глава, продължава да не знае къде му е мястото на националния празник. Цинизъм е, когато тича по два пъти в годината до Шипка, когато провожда гвардейци пред паметника на Никола Вапцаров (сякаш милият поет е бил държавник?!), но нито веднъж не се сети да сведе глава пред паметните плочи с имената на избитите след 9 септември 1944 г. българи. Дори венец не е изпратил, камо ли почетна рота. Нямам спомен да е поднесъл и венец нито през мавзолея на княз Александър, нито на гроба на Цар Борис III. Тези дни се навършиха 160 г. от рождението на цар Фердинанд – президентът нещичко да каза и по този повод?! Все пак и тримата са негови предшественици като държавни глави на България. Друга тема е, че Фердинанд лежи в един саркофаг, непогребан, в Кобург, но нито един държавен глава, дори и сегашният, не поде инициатива тялото му да бъде положено в държавата, която е управлявал и на която е сторил не само пакости. 

Цинизъм е, г-жо вицепрезидент, неколцина български историци години наред напразно да се опитват да напомнят на президентската институция, че трябва да бъде възстановено истинското име на заветния старопланински връх – св. Никола – защото Шипка всъщност е друг, съседен връх. Те знаят, че само президентът има правомощията с указ да променя имената на населени места и географски обекти в отечеството ни. Но ръководената от г-н Радев и Вас институция не ги чува. 

А нима не е цинизъм, когато президентът, който е и върховен главнокомандващ, мълчи срещу поредния гаф, сътворен от министъра на отбраната К. Каракачанов: България няма да участва в учението на НАТО в Черно море „Посейдон 21“ тези дни, защото в екипажите на два от военните ни кораби имало заразени с Ковид-19. Мащабно учение като това се планира месеци и години напред. Да даваме сега оценки, че някой в съответното министерство и съответното командване не е взел необходимите мерки, за да имунизира екипажите и да засили противоепидемичните мерки, е като „след дъжд – качулка“. Но не може да не се запитаме за ролята и на върховния главнокомандващ в такива случаи? Не следваше ли той отдавна да се е поинтересувал 

как се случва ваксинирането в армията,

която му е поверена. Не следваше ли българите под пагон да бъдат сред първите имунизирани, подобно на лекари, учители, полицаи? За това президентът също трябваше да пита. Да пита и като държавен глава на страна-член в НАТО, дали отказът ни от участие в съюзническо учение не обслужва всъщност нечии чужди геополитически интереси. Трябва да пита, защото е бил и офицер, специализирал в школи на НАТО, не на Варшавския договор. Иначе безмълвието му звучи като цинизъм.

Най-сетне, госпожо вицепрезидент, не е ли цинизъм и Вашето безмълвие срещу безобразията на властите в Сърбия, които вече трета година не позволяват да бъде монтирана паметната плоча с имената на избитите българи в Босилеградско от сръбски четници през май 1917. Та нали вие бяхте в същия този Босилеград сто години по-късно, макар и само за час-два. Не следваше ли да се поинтересувате защо след като вашият колега – президентът – успя да издейства връщането от „арест“ на едната плоча през 2018-та, тя още стои непоставена и неоткрита. Нали, госпожо, Вие сте вицепрезидент на България, а в Босилеград също живеят българи, които освен сръбско имат и българско гражданство?!   

 Та да завършим със заветния старопланински връх. Простата истина е, че Шипка удържа под напора на полковете на Сюлейман паша, но капитулира пред политическите лилипути в съвременна България. През 1877 г. Шипка е отбранявана от българи с кауза, обединени в името на национален идеал. Днес честването на върха все по-често е белязано от дълбоко национално разделение. Друго не може да се очаква в държава без правила.