ЩАЗИ научила ДС как се пази от бегълци границата с телена ограда на ГДР

Репресивните апарати на НРБ и ГДР в лицето на Държавна сигурност и нейния аналог в Източна Германия – Министерството на Държавната сигурност, известно като ЩАЗИ, са обменяли подробна информация за методите и средствата, които са използвали, за да увардят от хората опасаните с тел граници на диктатурите в двете страни от Източния блок.

Това разкрива документ от архивите на ДС, койтоdesebg.com публикува. Той представлява строго секретна докладна записка относно: Проведени разговори с делегация на МДС на ГДР от 27 до 30 април 1981 г. в Берлин.

Документът е на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и е подписан от неговия началник ген. Георги Аначков, който е водил делегацията на посещението в ЩАЗИ.

Строго секретната докладна е адресирана до най-високо място в ДС – министъра на вътрешните по това време ген. Димитър Стоянов.

Документът разкрива подробности от методите, които източногерманските тайни служби са използвали за охрана на гранично-контролно пропускателните пунктове.

Домакините от ЩАЗИ са поканили делегацията на ДС да посети един от големите КГПП на ГДР, водещ към Западен Берлин – Древиц-Потсдам.

През него за час се препускат по 3000 автомобила, обслужвани от 200 служители и цялостна електронна система.

Източногерманските „другари“ демонстрирали пред гостите от ДС търсенето със специално обучени кучета на хора, укрити в различни превозни средства с цел да напуснат нелегално ГДР.

Особено ефективно ЩАЗИ изпълнявало контрола върху личната и служебна кореспонденция (Мероприятие (М) „Вихрен”) на граждани от ГДР временно пребиваващи в България.

В резултат на това оперативно наблюдение под контрол са били взети само за една година над 1600 източногерманци.

На последната страница на докладната има резолюция на тогавашния първи зам.-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов, който указва, че с „новите методи за извеждане на граждани на ГДР, особено по море, следва да бъдат запознати другарите от Управление „Гранични войски“.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и ЩАЗИ”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.