Артин ДерСимониан, "Политико"*

Веруюто на дипломатическата история е, че ако една страна или съюз иска да постигне компромисен мир с противник, първо трябва да се почувства достатъчно сигурна. Оттук и предложението на старши дипломат Томас Греъм, че за да се управлява този критичен период на континента, „дългосрочната цел на САЩ трябва да бъде възкресяването на система за сигурност, основана на сътрудничество с Русия, но, може би парадоксално, пътят към нея минава през краткосрочно усилие за защита на Европа срещу Русия.

Всъщност последните две години на война в Украйна засилиха страховете в съседните страни, които имат обща граница с Русия. Всички тези страхове са съсредоточени върху потенциална руска инвазия и въпреки че може да са неуместни - като се имат предвид военните провали на Русия в Украйна - те са, поради исторически причини, гравирани в общественото съзнание.

Въпреки това, като цяло беше ясно, че след инвазията на Русия много хора в тези страни почувстваха, че страховете им са оправдани - и че западноевропейците ги пренебрегват твърде лесно.

И сега тези опасения трябва да бъдат разгледани, макар и не по максималистичния начин, който някои местни и вашингтонски ястреби изглежда защитават.

Не е изненадващо, че балтийските страни досега се очертаваха като най-шумните поддръжници на присъединяването на Украйна към Европейския съюз и НАТО. Полша е един от най-големите поддръжници на Украйна, предоставяйки оръжия и доставки на Киев, предлагайки убежище на над един милион украинци и позволявайки използването на полска територия за транспортиране на западни военни доставки в Украйна.

Офанзивата на Украйна през 2023 г. обаче очевидно се провали, като в най-добрия случай битката се оказа в безизходица, а в най-лошия - към победа на Русия. Като такива, западноевропейските страни и САЩ изглежда мълчаливо са приели евентуалната необходимост от преговори и някаква форма на териториален компромис. И тъй като надеждите за украинска победа избледняват още повече, натискът за договорен мир ще се увеличи.

Всяко движение към прекратяване на огъня обаче ще се сблъска със силна съпротива от страна на много поляци и балтийските народи, тъй като те инстинктивно ще почувстват, че това е знак, че Западът ги изоставя. Аргумент, изразен ad nauseum по време на моите дискусии в Полша и Литва, беше страхът, че западноевропейските страни просто не се интересуват достатъчно от защитата на територията на своите източни съюзници. Няколко събеседници подчертаха, че засиленото възпиране в Централна и Източна Европа е по-важно за тяхната национална сигурност, отколкото Украйна да си върне всичките окупирани територии.

Следователно уверяването на тези страни относно собствената им сигурност може да изиграе полезна роля за намаляване на съпротивата им срещу компромисния мир в Украйна.

Един от начините за справяне с това безпокойство би бил чрез ориентирана към Европа стратегия за възпиране, която се стреми да смекчи тези страхове, без ненужно да провокира Русия. В края на краищата, руските елити се тревожат много повече за американските войски на техните граници, отколкото за европейските части. И след като изразиха своя интерес, Франция и Германия сега се движат в тази посока - макар и бавно.
*
Германската армейска бригада, която ще бъде постоянно разположена в Литва след няколко години, е един пример за това би помогнало за „намаляване на страховете ни“, каза ми известният литовски експерт по сигурността Маргарита Шешелгите. И макар нарастващото присъствие на Франция в региона също да е причина за оптимизъм, за всяка реална промяна в отбранителната позиция на Европа по източните ѝ граници, остава да се свърши значителна работа.

Например, разполагането на една бригада, дори и „здрава“, по думите на германския министър на отбраната Борис Писториус, би било полезна преграда, за да се гарантира, че руска атака автоматично ще предизвика отговор на НАТО. Не е задължително тя да е толкова впечатляващо във военно отношение, но тъй като всъщност има много малък риск Русия да нахлуе в Балтика или Полша и да гарантира катастрофална война с НАТО, малка европейска сила може да успокои източните съюзници, без да ядоса Москва по начина, по който американските сили биха го направили.

Освен това, засилването на ръководеното от Европа възпиране в Централна и Източна Европа е процес, който САЩ също трябва да насърчават и подкрепят. Това не само би облекчило тежестта върху американските войски и финансовите ресурси, но би насърчило европейците да съживят въоръжените си сили и да играят по-сериозна роля в сигурността на континента.

Наред с увеличеното военно присъствие, европейците също трябва да създадат обединено военно производство. В момента Европа дори не може да произведе милионите артилерийски снаряди, които обеща да достави на Украйна до март. Следователно, увеличаването на производството по паневропейски начин би го позиционирало по-добре за всяка бъдеща криза или конфликт, като същевременно предлага увереност и на източните му съюзници. ЕС вече разполага със съществуващи механизми, като постоянно структурирано сътрудничество и Европейския фонд за отбрана, които трябва да спомогнат за насърчаване на такова развитие. И в този случай засиленият отбранителен капацитет може да намали страха на Западна Европа от Русия, като по този начин насърчи готовността за търсене на разумни компромиси с Москва.

Имайки лукса да разчитат на Америка, много европейски страни неглижираха сигурността след края на Студената война. Той като бъдещият стратегически ангажимент на Вашингтон е несигурен, сега е крайно време Европа да започне да прави много повече за собствената си отбрана. Нещо повече, като се има предвид много разпространеното и оправдано усещане в САЩ, че европейците са „не плащат“ за военните си разходи, както отбеляза дори бившият президент Барак Обама, това е необходима стъпка, ако трябва да се гарантира каквото и да е присъствие и подкрепа на САЩ в дългосрочен план.

И накрая, за да се гарантира, че разногласията, които вероятно ще възникнат от уреждането на войната в Украйна, няма да станат токсични, Германия и Франция трябва да бъдат по-отворени към перспективите и страховете на своите източни съюзници.

В тази насока с едно ново, приятелски настроено към Брюксел правителство във Варшава, сега е моментът да се даде нов живот на "Ваймарската тройка" – неформалната група на Берлин, Париж и Варшава, стартирана преди повече от 30 години. И тъй като участието на Полша - където проамерикански и пронатовските възгледи остават силни - може да помогне за намаляване на притесненията на Вашингтон относно европейски проект за самостоятелна работа, САЩ също трябва да насърчават това начинание.

Разбира се, по-силната роля на Полша в ЕС носи риск от още по-голяма враждебност на блока към Русия. Въпреки това, тъй като въпросът за членството на Украйна в ЕС става все по-важен, е възможно Полша да заеме по-нюансирана позиция относно безусловната си подкрепа за Украйна.

Продължаващият спор за зърното на Полша с Украйна и блокадата на украинската граница от шофьорите на камиони са предвестници на нещо, което може да се превърне в сериозно противопоставяне на реформите и огромни разходи, свързани с присъединяването на страната към блока. А Ваймарският формат ще представи път за полагане на основите за тези изключително сложни и трудни промени. /БГНЕС

*Артин ДерСимониан, научен сътрудник в програмата Евразия в Института за отговорно държавно управление Куинси, "Политико"

Последвайте Faktor.bg в