Константин Мишев

Идват ми едни ужасни мисли в главата. Една вече побеляла глава. Покланяме се на мъртвите, а нищо не правим за живите.

За политика пиша...

С каква съвест се прекланяме пред паметта на убитите пред онзи ров през 1945 година ако председателка на парламента е издигната от КОМУНИСТИЧЕСКАТА партия Киселова? Аз нямам нищо против жената... искам само добри неща да срещне в живота си. Но да се покланяме пред убитите народни представители и да носим букети в началото на февруари, а същевременно комунистите да ръководят Народното събрание... това не е ли 

перверзия

 Бяха разстреляни десетки народни представители през онази нощ на 1945 година. Букети с цветя за убитите... почит... прекрасно, но ние изпълнихме ли завета на тези избити българи? Не сме. Народното събрание се ръководи от комунистка.

След Втората световна война беше избит или хвърлен в затворите цветът на българската войска. Убити бяха наследници на дейците на Априлското въстание. Ние ги почитаме, нали? И цветя носим понякога на техните гробове (ако знаем къде са, защото често не знаем). Но същевременно за президент беше избран издигнатият от комунистическата партия генерал Румен Радев. 

За мен... според мен... всичко това е

 огромно лицемерие

 Почит към убитите... без да се следват техните завети. Голяма работа, ако сме поднесли голям букет. И ако сме броили цветята... нали трябва да са четно число за умрелите... Взираме се в глупости (четни или нечетни букети), а нашата България... а тя не е само на нас живите... това е България на умрелите, на убитите, на изтезаваните... та тази България отново се управлява от комунисти и руски подлоги.

Кел файда какви красиви букети поднасяме.

ИМА БЪЛГАРСКИ ВЕЛИКДЕН. СЛЕД ТОВА ИЗМИСЛИХА БЪЛГАРСКА КОЛЕДА. А АЗ ИСКАМ БЪЛГАРСКА ЗАДУШНИЦА!