Михаил Бушуев, Дойче веле

В началото на април близките на жертвите от малайзийския самолет от полет МН-17 заведоха три дела. Две от тях са пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а третото - пред федерален съд в Ню Йорк, тъй като жертвата е американският гражданин Куин Лукас Шансмън. 

По това дело ищците обвиняват руските банки "Сбербанк" и "VTB", както и американските фирми "Уестърн Юниън" и "МъниГрам", за превод на парични суми за проруските сепаратисти в самопровъзгласилата се "Народна република Донецк" в Източна Украйна. Именно оттам беше изстреляна ракетата тип "Бук", с която беше свален малайзийският Боинг 777, изпълняващ редовен полет МН-17 от Амстердам за Куала Лумпур на 17 юли 2014 година с 298 пътници на борда, вкл. 196 холандци. Нито един от пътуващите със самолета не оцеля при катастрофата.

Усложнени обстоятелства

Процесът в Ню Йорк обаче се очертава да е много сложен, тъй като две от обвинените банки се намират в Русия. "Американският Върховен съд ограничи значително извънтериториалната компетентност на американското право в много отношения", казва Матиас Леман от Института за международно частно и сравнително право към Университета в Бон. Извънтериториална компетентност е предвидена в антитерористичният закон от 1992 година, на който се позовават и близките на жертвата. Този закон обаче може да бъде приложен само ако обстрелът на самолета бъде класифициран като терористичен акт.

Антониос Цанакополус от юридическия факултет на Оксфордския университет смята за "малко вероятно" ищците да постигнат успех пред американския съд. Според него ще бъде много трудно да се докаже връзка между сваления Боинг и паричните трансфери през "Сбербанк" и "Уестърн Юниън". "Съдът ще изиска доказателства за причинната връзка между финансовите услуги на една банка и едно конкретно престъпление", казва той.

Дело-прецедент за Страсбург?

По-големи шансове за успех имат 380-те близки на жертвите, които искат да осъдят Русия пред Европейския съд в Страсбург. Ищците от Германия, Австралия, Холандия, САЩ и няколко други страни обвиняват Русия, че е нарушила правото на живот на жертвите и не е направила достатъчно за изясняване на престъплението. Москва, която отрича свое участие в трагедията, потвърди, че е получила обвинителния акт и ще вземе отношение по него още преди есента.

Кирил Коротеев от международната правозащитна организация "Агора" се пита, как съдът в Страсбург изобщо може да стигне до някакво решение? Нали всички основни доказателства, сред които и установките "Бук", се намират в Русия. А по всичко изглежда, че там няма да се стигне до разследване. Коротеев твърди, че досега не е имало нито един случай, в който съдиите в Страсбург да вземат решение за нарушаване на Конвенцията за човешките права от дадена държава без доказателства от съответната страна. 

Антониос Цанакополус пък счита, че съдът в Страсбург е натрупал достатъчно опит в това отношение. Според него, всичко зависи от доказателствата на ищците. Той припомня, че съдиите осъдиха Великобритания заради действията на британските войски в Ирак. "Турция също беше осъдена за действията си в Кипър", подчертава той. Според него, ищците трябва да докажат преди всичко, че по време на обстрела на самолета Източна Украйна е била под контрола на Русия.

Франк Майер от Юридическия факултет на Университета в Цюрих също не смята, че това ще бъде прецедент за съда в Страсбург. "И преди Съдът по правата на човека се е натъквал на очевидно нежелание за съдействие по много дела", казва той пред ДВ. Остава да се види дали съдиите ще използват същия модел на поведение и в случая с МН-17, дали те ще вземат предвид заключенията на външните вещи лица за установяване на фактите и дали ще изтълкуват нежеланието за сътрудничество от страна на Русия като улика за нейната вина.

За колективната отговорност

Франк Майер обяснява, че съществува и ново обстоятелство - всички страни, подписали Конвенцията за човешките права, са отговорни колективно за тяхната защита. Оттук следва, че - независимо от мястото на събитието - всички страни по конвенцията са длъжни да си предоставят взаимно правна помощ при разследване. "Най-малкото това процесуално задължение е ясно нарушено", подчертава Франк Майер.