Христо Христов, desebg.com

Задава се нов тест, от който ще разберем дали новата власт действително ще извърши промяна или ще реставрира порочни практики, които допреди 10 години са компрометирали България пред демократичния свят. Тестът се състои в това, дали ще се допусне или не в дипломацията да се завърнат сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Въпросът е резонен, тъй като Министерството на външните работи (МВнР) е едно от трите министерства заедно с МВР и Министерството на отбраната, които се смятат, че от „квотата“ на президента Румен Радев и оглавяват от хора, близки до него.

За министър на външните работи преди седмица в правителството на Кирил Петков бе назначена Теодора Генчовска, досегашен главен експерт в администрацията на президента Радев. Постовете, които тя е заемала имат съветнически функции и нейната професионална кариера е по-скоро свързана с отбраната. В неуспешните две номинации за правителство, направени от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ през това лято, Генчовска бе предлагана именно за министър на отбраната. Очевидно архитектите на кабинета Петков са счели, че МВнР може да се оглави и от човек без сериозен от опит за подобен висок и ключов пост.

Когато се премахне спирачката

Поставянето на човек на президента Радев в Министерството на външните работи на практика премахва една от спирачките, които действаха от 2011 г. за недопускането на сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Такава спирачка бе именно политическата воля в лицето на министрите на външните работи от 2011 г. насам (с изключение на Кристиян Вигенин като външен министър в кабинета на БСП и ДПС начело с Орешарски в периода 2013-2014 г., който обяви намерение да предлага за посланици кадри на ДС, но тогавашният президент Росен Плевнелиев категорично заяви, че няма да подписва такива укази).

Сега балансът между изпълнителната власт и президента по отношение на предстоящите кадрови назначения в дипломацията е нарушен, защото всичко е в ръцете на Румен Радев. А през изминалите 5 години той недвусмислено показа, че не се свени да назначава сътрудници на ДС за свои секретари и съветници.

А дипломацията години наред бе сладък и уютен пристан за кадрите на комунистическите служби и номенклатурата на БКП. Процъфтяването на подобни назначения бе по времето на президента Георги Първанов (агент „ГОЦЕ“) и кабинетите на Сакскобургготски и Станишев.

Накъде ще задуха вятърът?

Накъде ще задуха вятъра ще проличи още с назначенията на зам.-министрите на външните работи, които се подготвят, както и политическия кабинет на новия министър на външните работи Теодора Генчовска.

При встъпването си в длъжност тя обеща приемственост и последователност, но дали такава приемственост и последователност ще има в 10-годишната държавна политика за недопускане на сътрудниците на тоталитарните служби в българската дипломация? Много скоро предстои да разберем.

Сандалът с излагащите България ДС назначения в дипломацията

През декември 2010 г. Комисията по досиетата огласи над 220 сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия на ръководни постове – посланици и генерални консули – в българската дипломация. Много от тях тогава заемаха такива постове в страни, съюзници на България в ЕС и НАТО.

В началото на 2011 г. последва неочаквана реакция от първото правителство на Бойко Борисов за преустановяване на тази порочна практика и отзоваването на посланици и генерални консули с агентурно минало – нещо, което дотогава беше немислимо при нито едно от предходните политически мнозинства и президенти (посланиците са назначават по предложение на правителството с указ на държавния глава).

Този ход бе подкрепен от парламента с декларация, за която не гласува само БСП. Въвеждането на тази нова държавна политика намери приемственост в следващите кабинети на ГЕРБ. За кратък период от време (2013-2014) министърът на външните работи от БСП Кристиян Вигенин успя да върне избрани кадри на ДС само на ръководни постове в самото Министерство на външните работи.