С  ескалацията на войната между Иран и Израел и нарастващата вероятност от включване на американската армия, службите за сигурност на САЩ започнаха да предупреждават за надвиснала заплаха от подкрепяни от Техеран „спящи клетки“, за които се знае, че са активни в страната и могат да бъдат активирани за ответни атаки, пише анализаторът на Guardian  Бен Макъч.
Но въпреки че бомбардировачи B-2 нанесоха удари по ядрени обекти в Иран, а иранската армия отвърна с ракетен обстрел по американски бази в региона, в крайна сметка се очерта примирие.

Иранската революционна гвардия (IRGC) – елитното военно и разузнавателно крило на режима, което командва глобална мрежа от терористични групи и агенти – не изглежда да е провеждала или спонсорирала каквито и да е тайни операции на територията на САЩ, нито след това, смята коментаторът.

Въпреки това Министерството на вътрешната сигурност на САЩ издаде бюлетин за повишено ниво на заплаха, тъй като „продължаващият конфликт с Иран води до засилена среда на риск“.

След него и ФБР отправи предупреждения относно спящи клетки. Подобна аргументация е използвана и преди – по време и след инвазията в Ирак, когато президентът Джордж Буш упорито свързваше падналия иракски режим със „спящи клетки“ и спонсориране на тероризъм срещу американски цели.

В миналото IRGC и нейните проксита със сигурност са показвали готовност да извършват терористични действия срещу САЩ – например опитът за убийство на иранска активистка, базирана в Бруклин, осуетен през 2023 г. Но ако се разграничим от МАГА-реториката и се вгледаме в реалността, възниква въпросът: наистина ли съществуват тези „спящи клетки“?

Началникът на граничната сигурност на САЩ, Том Хоуман, бе обвинен в това, че избирателно подбира заплахи за националната сигурност, които пасват на неговия дневен ред. Той твърди, че американската граница е толкова „пробита“, че ирански агенти вече са се възползвали от това.
„Когато бях анализатор във Fox News – каза наскоро Хоуман в ефира на същата телевизия – предупредих, че най-голямата ми тревога е, че отворената граница създава най-сериозната уязвимост за националната сигурност в историята на страната.“

За фигури от администрацията на Тръмп като Хоуман и Джей Ди Ванс, които предупреждават за почти неизбежна атака срещу американци, иранците се превърнаха в удобно плашило и инструмент за оправдаване на вътрешни репресии.

Експертите обаче казват, че заплахата от страна на IRGC е едновременно достоверна и преувеличена.

„Въпреки че често се описва със сензационен език, почти сигурно е, че Иран поддържа малки тайни клетки в САЩ и други държави“, казва Бродерик Макдоналд, изследовател в програмата XCEPT на King’s College London, занимаващ се с конфликти в Близкия изток. „Както Иран, така и проксита като [Хизбула] използват такива клетки от десетилетия – за покушения, преследване на дисиденти и сътрудничество с престъпни мрежи.“
Хизбула, която отслабна значително след израелската инвазия в Ливан миналата година, от години работи ръка за ръка с IRGC, включително чрез предоставяне на агенти за операциите на Техеран.
Макдоналд добавя: „Тези така наречени „спящи клетки“ са ценен актив за всяка държава – за събиране на разузнавателна информация, извършване на целенасочени убийства и стратегически удари по военна инфраструктура в условия на криза.“

След руската инвазия в Украйна, анализатори предупредиха, че светът навлиза в нова ера на саботажи и тайни операции между държави. Иран, който отдавна има опит с подобни действия и е готов да плаща на руската мафия за услуги, се очакваше да увеличи интензивността на външните си действия дори преди конфликта с Израел.

Междувременно, операции като украинската атака с дронове срещу руски летища („Паяжина“) и израелската мисия в Техеран по-рано този месец показват нарастващия апетит на разузнавателните агенции да извършват насилие на територията на врага.
Но според Макдоналд евентуална атака на американска територия – особено при нов мандат на Тръмп, готов да отвърне с безпрецедентна сила – би била „резервен вариант“ за режими като иранския.

С други думи, подобна атака би изисквала ситуация на екзистенциална отчаяност – а Иран в момента не е в такава фаза.

„Фактът, че Иран предварително обяви ударите си по американски бази в Катар и Ирак, показва, че търси деескалация, а не ескалация с Вашингтон“, казва Макдоналд. „Макар някои медии и онлайн фигури да използват сензационен език, за да описват т.нар. спящи клетки и вероятността те да бъдат активирани, малките тайни клетки все пак представляват сериозна заплаха за националната сигурност – за която сме само частично подготвени.“
Fox News – медия с публични връзки с Белия дом – наскоро възобнови реториката от „войната срещу терора“ и обвини администрацията на Байдън, че е допуснала в страната над 700 иранци, като подчерта, че не е ясно колко от тях са били в списъка на заподозрените терористи.
Източници потвърдиха пред Guardian, че ФБР действително се тревожи от иранско проникване в страната. Една от най-големите заплахи е използването на FPV (дронове от първо лице) за атаки срещу американски граждани или важни обекти – метод, който е почти невъзможен за отбрана и е популярен заради лесната си употреба, особено в Украйна.
„Все още се изненадвам, че не сме видели повече атаки с FPV дронове, но това е съвсем реална възможност“, казва Колин Кларк, директор на изследванията в Soufan Center, отбелязвайки предишни атаки, свързани с Иран, в Аржентина, България и Саудитска Арабия – доказателства, че страната е готова да атакува враговете си с асиметрични средства. Известно е също, че Иран е спонсорирал голяма част от бунтовническите действия срещу американските сили в Ирак, включително производство на самоделни бомби, които се превърнаха в бич за американските войници.

Но според Кларк, въпреки че Иран е опасен и активен враг на Запада, в момента неговата слабост го прави по-малко склонен да предизвика яростта на САЩ и военната им мощ.

„Смятам, че заплахата от спящи клетки в САЩ е реална, но сега, след примирието, Иран едва ли би искал да остави следи, свързани с каквото и да било планиране на атаки“, казва той в имейл. „Но в дните непосредствено след началото на войната преди две седмици – и дори преди САЩ да се включат – имаше осезаем страх от евентуална терористична атака на американска територия, извършена от иранската мрежа от проксита.“
Кларк подчертава, че последните удари на САЩ и Израел по Техеран вероятно ще „подпалят допълнително гнева“ в климат на политически екстремизъм, който вече е довел до убийства.