Александър Баунов*

Всички току-що научиха, че "трудното решение" не бе атомната бомба и не взривяването на водноелектрическа централа, а предаването на града. "Генерал Суровикин предложи да бъде предаден Херсон. Шойгу се съгласи."

Съвсем ясно беше, че назначаването на генерал Суровикин и хвалебствената компания по негов адрес е свързано между другото и със създаването на фигура с мандат за такива действия, които Путин не иска да прави от свое име – толкова ужасни, а за мнозина - срамни.

Хвалебствената кампания около Суровикин бе отчасти искрена – той стилистично впечатляваше най-войнствените сънародници, отчасти неискрено – за да го напомпят със слава и авторитет при всеки един повод.

Грубо казано, трябваше им руският Де Гол, който при определени обстоятелства да предаде този Алжир, при това да го направи легитимно. Тоест, ще го предаде като военен генерал, а не като тилов корумпиран чиновник или цивилен бюрократ, дори и да е облечен в туника.

Те го представяха като човек, който ще доведе битките до победи, но в действителност им трябваше човек, който от една страна в определен момент да ръководи отстъплението и в същото време да не разочарова както привържениците на властта, така и привържениците на победата.

Генералът досега е използвал една втора от мандата си, очаква се от него да използва и другата половина. За някои това е последваща офанзива, която ще докаже, че всички отстъпления са били маневри. За други – затвърждаване на настоящия резултат и налагане на примирие по Херсонската формула в замяна на мир, светлина, вода и топлина в градовете.

Ако не се случи нито първото, нито второто, на Суровикин ще му бъде все по-трудно да се крие от отговорност. Или ще трябва да се превърне в руския Де Гол и да предаде цял Алжир, но без слава и признание, каквито имаше в миналото.

* Текстът е публикуван на страницата във Facebook на автора, заглавието е на Faktor.bg

Превод: Faktor.bg