Георги Боздуганов

      В разговор за условията в България през 1945 г. Главния прокурор на Сталин Андрей Вишински безцеремонно заявява на опозиционния лидер Никола Петков: “Ние сме условията - Москва”. Вишински е сред главните изпълнители на болшевишките политически чистки през 30-те години на миналия век. По обвинения основани на измислени факти, доноси, фалшиви показания и др. над 700 000 души са избити, милиони поемат към сибирските лагери. Целта на кремълския държавен тероризъм е премахване на всеки помисъл за съпротива срещу комунистическата власт, която е здраво консолидирана в ръцете на върховния вожд. Земеделския водач Петков не си дава сметка за мащабите на настъпващото бедствие в “условията” на червеноармейска окупация, продължава публичната си опозиционна дейност и през 1947 г. е обесен по нареждане на Москва след тотално скалъпен процес. Днес не бесят, но това обстоятелство е успокоително само донякъде. Здравето на всеки човек може да бъде унищожено чрез перманентен стрес причинен от непрестанно разкарване по съдилища с абсурдни обвинения, а доброто име да бъде почернено от съпътстващи жълто-кафяви медийни публикации. Бившият военен министър Николай Ненчев открито застана срещу новата имперската политика на Кремъл и незабавно получи обвинителен акт за престъпление по служба - всъщност за накърняване на интересите на руската самолетостроителна фирма РСК - МиГ. Министърът си позволи да изпрати двигателите на българските МиГ-ове за ремонт в Полша, вместо да сключи договор с Русия. Държавното обвинение не коментира финансовите измерения на двете оферти защото, за разлика от Ненчев, вероятно помни императивът на Вишински за “условията”. Обвиненията биха могли да се нарекат дори имагинерни - невъзможни в реалния свят, но вместо да ги оттеглят, прокурорите две години протакаха делото с разнообразни искания за разяснения по странични въпроси. Съвсем логично съдът напълно оправда министъра, но въпросът кой ще му върне загубеното време и похабените нерви остава с еднозначен отговор - никой.

      Подобен е фарсът, който понастоящем се разиграва срещу Лютви Местан с автокатастрофата край гр. Кърджали, в която  загина 6-месечно бебе. Той свали правителството “Орешарски” и се опита да направи ДПС нормална европейска партия издигайки мотото “Загубим ли Европейския съюз и НАТО губим  всичко”. Случаят със сваления руски самолет преля московската чаша на търпение и сарайско-библиотекарския консорциум бе задействан незабавно. Местан бе прогонен, получи заплахи за живота си и набеждаване за ердоганов агент укриващ се в турското посолство. Оказа се, че вместо в посолството той е нощувал в дома на свой приятел в гр. Пловдив, но това обстоятелство ловко бе пропуснато от медиите. Внушението за ердогановата му обвързаност увисна, когато впоследствие пратеникът на Анкара Бабушчу затвърди топлите отношения с ДПС участвайки в техни мероприятия, а опита за поставяне на ДОСТ в хватката на Доган претърпя провал. В Сараите не са забравили за 100-те хиляди души подкрепили ДОСТ на парламентарните избори и си дават сметка, че ако на евровота техните глашатаи не скандираха предизвикателно — “За убиец на дете ли ще гласувате?”,  резултатът щеше да бъде друг.

      Катастрофата им дойде дюшеш, макар че според всички запознати със случая компетентни лица, ако не се отнасяше за виден политик, по делото щеше да има двама обвиняеми — причинителят на сблъсъка Хюсеин Ахмед и Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ). И един основен свидетел - Местан.   

       Ще припомня. Местан излиза от страничния път, прави ляв завой и се установява в своята дясна пътна лента на главния път Кърджали — Маказа. В този момент автомобилът БМВ връхлита с огромна скорост от завоя, навлиза в насрещното движение, преминава през непрекъснатата осева линия и маркирания разделителен остров, блъска челно-дясно Фолксвагена на Местан, помита металните колове на крайпътната указателна табела и след летеж пада с преобръщане на 50 метра по склона. Без да вземе предвид очевидните факти и обстоятелства и да дочака резултатите от автотехническата експертиза прокуратурата повдига обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост единствено на Местан. По-конкретно - преди излизане от страничния път той не е спрял на знак “Стоп” и е отнел преимство на движещото се по главния път БМВ. В допълнение шофьорската книжка на Местан е отнета, но след като съдът я връща прокурататурата я отнема повторно, изтъквайки че той е опасен шофьор, който според телевизионното изявление на говорителката на Главна прокуратура: “…в периода от 2013 година до настоящия момент Лютви Местан има влязло в сила едно наказателно постановление, един акт и 13 фиша, всички за превишена скорост.” На 26 април в пресконференция Местан заяви, че през посочения период не му е съставено нито едно наказателно постановление, нито един акт и нито един фиш за извършени нарушения. Той е бил охранявано лице, превозван е от автомобили и шофьори на Националната служба за охрана и не е сядал дори миг зад волана. Всички споменати нарушения са регистрирани на автомобили на ДПС, управлявани от партийни функционери или техни шофьори. Нарушенията са му приписани умишлено, за да се изгради предварително образа на рецидивист и прокуратурата да влезе в ролята на спасител предпазващ обществото от опасен убиец. Веднага след пресконференцията, прокурорите по делото са поискали и получили от съответните регионални дирекции на МВР цитираните актове и фишове, убедили са се, че не се отнасят за Местан, но вместо да отменят постановлението и да се извинят, те са се амбицирали да разровят цялото му шофьорско минало. И са успели! Открили са едно единствено негово нарушение от … 2011г., т.е. 2 г. преди посочения от говорителката период. Според юристи, с последвалото тримесечно мълчание, прокурорите са преминали от състав на “квалифицирана клевета” към престъпление “набедяване”, тъй като са бездействали знаейки, че Местан не е обявеният от тях рецидивист. На 24 юли съдът разгледа представените фишове, установи истината и отмени прокурорското постановление като “необосновано и незаконосъобразно”. Отразяването на съдебното определение  от национални медии, включително от БНТ, обаче бе тенденциозно и изумително. Съобщеното като основна новина връщане на шоьорската книжка съвсем не е толкова важно. Местан би могъл да живее и като милионите граждани, които нямат такава. Основната новина е, че е отменен изцяло необоснован и незаконосъобразен акт, с който се клевети и набеждава определен човек. Това дори не бе споменато, но пък отново бе завъртяна измислицата, че той е причинителят на катастрофата.

      Към водача на БМВ-то не е повдигнато обвинение, въпреки че всички пътуващи са били без предпазни колани, бебето не е било в задължителното обезопасително столче, а шофьорската му биография е потресаваща.  Бащата на загиналото бебе, години наред е демонстрирал безразсъдно самоубийствено шофиране и пълно незачитане на закона в множество собственоръчно записани видеоклипове, качени в неговия Фейсбук профил (виж клиповете, б.р.). Фука се с десетки нарушения - превишена скорост(172 км/ч.), кошмарни изпреварвания, постоянно пътуване в насрещно движение, непрестанно преминаване през непрекъсната осева линия и пр. и пр. Прави ги и пред свидетели, когато нелегално превозва работници към Западна Европа с микробус. За прокурорите тези убийствени фукни очевидно са безинтересни, защото те не са ги изискали от Фейсбук и едва ли ще ги включат към делото.

      Двете основания на обвинението срещу Местан висят във въздуха и вятърът на истината би ги отвял веднага стига разследващите да се отнесат към случая с необходимия професионализъм и добросъвестност.
Първото основание - твърдението, че Местан не е спрял на знака “Стоп” отпада светкавично. Всички разпитани свидетели на катастрофата заявяват, че Фолксвагенът е спрял на знака преди да излезе на главния път. Второто основание - твърдението за отнето предимство, също би следвало да отпадне, защото към момента на потегляне от знака “Стоп” и излизане от  страничния път на главния Местан не е имал видимост по-голяма от 60-70 метра и не е могъл изобщо да знае за идващия от завоя автомобил. Следователно е невъзможно отнемане на предимство на несъществуващ субект на пътя.

       Ситуацията изглежда пределно ясна и прокурорите би трябвало да оттеглят повдигнатото обвинение. Изглежда, ама не съвсем, защото има и друга логика — “оная” на Вишински, за “условията”. Иначе казано - ако условията не съответстват — трябва да се променят. И започват. Изпратени са работници на АПИ, които с бензинови резачки изсичат до шушка всички крайпътни храсти в участъка между завоя на главния път и страничния път, от който излиза Фолксвагенът. Целта е да се повиши линията на видимост от 60 на 150 метра за да се покаже, че Местан е видял БМВ-то преди да потегли и макар че е ударен в своето дясно платно, той е поне в някаква степен съвиновен. Някои от премахнатите храсти са образували цели туфи с височина към 3 метра и плътно са закривали видимостта.(виж снимките в галерия, б.р.)

       И това не е всичко по пътя на дявола към детайлите. Отнесената от БМВ-то след удара указателна табела, е върната обратно, но … на няколко метра от предишното й място. Тук работата е по-тънка. Вероятно преместването е направено за да се изчисли впоследствие друг ъгъл на удара, от който да се прави заключение, че автомобилът на Местан не е дозавил в своето дясно платно. 

       Прокурорите продължиха срока за изготвяне на експертизата от 2 на 4 месеца и веднага възникват въпросите: При какви обстятелства ще се правят експертните заключения? При обективно съществуващите към момента на катастрофата или при коренно променения релеф на участъка— превърнат в своеобразно  игрище за голф? Не е ли ясно, че изсичането на над 100 храста е престъпен акт на унищожаване на доказателства, с което се цели непременно да се вмени вина на един невинен човек само защото е политически неудобен на Сараите? Изготвяне на експертиза върху поръчково аранжиран от АПИ театрален декор се нарича изопачаврене (по Л. Канов) на истината и директно препраща към технологичния принцип на Вишински - не се търси кой е виновният, той се определя предварително.

П.П. Лютви Местан е мой приятел, но въпреки това се считам за пристрастен единствено към истината такава, каквато е.