Ще успеят ли левите във Франция да се разберат за премиер

"Мога да стана премиер, но засега не съм кандидат за нищо", повтори нееднократно лидерът на Левицата Жан-Люк Меланшон, който очевидно подгрява битката на надмощие в съюза, пише АРД. Германската общественоправна медия посочва, че едва ли има друг, който да поляризира повече от Меланшон. Някои скорошни примери: той отказа да определи Хамас като терористична организация, а по отношение на Франция заяви, че там има само „остатъчен антисемитизъм“, макар по официални данни броят на антисемитските престъпления да е нараснал значително от октомври 2023 година насам.

Критики в собствените редици

Всичко това предизвиква остри критики, включително в собствения му лагер. Франсоа Руфен, който не е от поддръжниците на Меланшон, каза по време на предизборната кампания следното: „Жан-Люк Меланшон не ни оказва подкрепа, той по-скоро отблъсква избирателите. Мисля, че той е пречка за левия съюз“.

Самият Руфен също е възможен кандидат-премиер от страна на левицата и през последните седмици значително се дистанцира от Меланшон. Той вече не иска да е част от неговата фракция в парламента. А Меланшон демонстрира склонност към компромиси: „Аз съм част от решението, а не част от проблема“. Казва още – както посочва АРД, че се чувства способен да бъде премиер, но не смята да се налага.

Съотношението на силите в „Новия народен фронт“

В рамките на левия съюз „Нов народен фронт“ партията на Меланшон „Непокорна Франция“ има най-много депутати – 71, поради което би трябвало да има правото да издигне премиер. Но това право е относително, отбелязва германската общественоправна медия: тъй като социалистите спечелиха почти същия брой места – 65 – най-вече благодарение на тактическите си договорки с президентския лагер преди втория тур.

Заради това партийният шеф на социалистите Оливие Форе заяви, че в левия съюз никой не може да има претенции за надмощие. Форе иска да ограничи апетитите на „Непокорна Франция“ към властта – още повече, че и самият той се чувства готов да стане премиер.

„В историята на социалистите всички мои предшественици са изпълнявали ролята си с чувство за отговорност – и с волята да служат на страната“, посочва Форе, цитиран от АРД. Самият той също бил готов да поеме ролята, „в диалог с партньорите“.

Новоизгрялата звезда на Зелените

Сред тези партньори са и френските Зелени. Тяхната шефка Марин Тонделие е политическото откритие на последните седмици: тя е смятана за архитектка на левия съюз. Но нейната партия разполага с много по-малко депутати от „Непокорна Франция“ и социалистите.

В отговор на въпроса кой да заеме премиерския пост, Тонделие казва, че го намира за второстепенен. „Би било безотговорно този въпрос да стане  най-важният и постоянно да блокира всичко“, казва тя, но все пак изтъква, че консултациите за премиер в левия съюз няма да стигнат до кандидатурата на Жан-Люк Меланшон. А нейните собствени амбиции? „За мен всичко това е колективна авантюра. Нямам какво повече да кажа.“

Докъде може да стигне „колективната авантюра“?

Тази авантюра обаче води до разцепления в левия съюз – посочва АРД и допълва, че може да се стигне до мерене на силите между „Непокорна Франция“ и социалистите.

След разпускането на парламента левите имаха обща цел, припомня германската общественоправна медия: да се противопоставят на президентския лагер и най-вече на крайнодесния „Национален сбор“. Съюзът на левите сили бе създаден за рекордно кратко време. Но сега търсенето на общ кандидат за премиерския пост разкрива различията и може да отприщи центробежни сили, каквито по време на предизборната кампания не се виждаха. Името на номинирания премиер трябва да стане известно най-късно до началото на следващата седмица, отбелязва АРД.