Очертава се интригуваща година за световната икономика. Международния валутен фонд прогнозира, че растежът ще остане „стабилен, но недостатъчен“ - 3,2 %. Какво означава това за всички нас?

Точно една седмица преди Коледа милиони американски кредитополучатели получиха желан подарък - трето поредно понижение на лихвените проценти.

Фондовите пазари обаче спаднаха рязко, защото най-могъщият централен банкер в света, председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, даде да се разбере, че не бива да очакват толкова много нови намаления през 2025 г., колкото може би са се надявали, тъй като битката с инфлацията продължава.

„Оттук нататък това е нова фаза и ние ще бъдем предпазливи по отношение на по-нататъшните съкращения“, каза той.

През последните години пандемията от Ковид и войната в Украйна доведоха до рязко покачване на цените в целия свят и въпреки че те все още се увеличават, темпът значително се забави.

През ноември инфлацията се повиши в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство съответно до 2,7%, 2,2% и 2,6%. Това подчертава трудностите, с които се сблъскват много централни банки в така наречената „последна миля“ от битката им с инфлацията. Тяхната цел е 2% и тя може да бъде по-лесно постигната, ако икономиките растат.

Най-голямата трудност за глобалния растеж обаче „е несигурността, а несигурността идва от това, което може да излезе от САЩ при Тръмп 2.0“, каза Луис Оганес, който е ръководител на глобалните макроизследвания в инвестиционната банка JP Morgan.

Откакто Доналд Тръмп спечели изборите през ноември, той продължава да заплашва с нови мита ключовите търговски партньори на САЩ - Китай, Канада и Мексико.

„САЩ заемат по-изолационистка политическа позиция, повишават митата, опитвайки се да осигурят по-ефективна защита на американското производство“, заяви Оганес пред Би Би Си.

„Това ще подкрепи растежа на САЩ, поне в краткосрочен план, но със сигурност ще навреди на много държави, които разчитат на търговията със САЩ“, добави той.

Според Морис Обстфелд, бивш главен икономист в Международния валутен фонд и икономически съветник на президента Обама, новите мита „могат да бъдат особено разрушителни“ за Мексико и Канада, но също така и „вредни“ за САЩ.

Той посочи производството на автомобили като пример за индустрия, зависима от верига за доставки, която е разположена в трите държави. „Ако се наруши тази верига на доставки, ще се стигне до огромни сътресения на автомобилния пазар“, смята Обстфелд. 

Това може да доведе до повишаване на цените, намаляване на търсенето на продукти и спад на печалбите на компаниите, което от своя страна ще резултира в намаляване на инвестициите, обясни той.

Обстфелд, който понастоящем работи в Института за международна икономика „Питърсън“, уточни: „Въвеждането на такъв тип мита в свят, който е силно зависим от търговията, може да бъде вредно за растежа, може да доведе до рецесия в света.“

Заплахите за мита изиграха роля и в оставката на министър-председателя на Канада Джъстин Трюдо.

Въпреки че по-голямата част от това, което САЩ и Китай търгуват, вече е обект на мита от първия мандат на Доналд Тръмп, заплахата от нови - и по-високи - е ключово предизвикателство за втората по големина икономика в света през следващата година.

В новогодишното си обръщение президентът Си Дзинпин призна „предизвикателствата на несигурността във външната среда“, но отбеляза, че икономиката е на „възходяща траектория“.

Износът на евтини стоки от фабриките на Китай е от решаващо значение за икономиката на страната. Спадът в търсенето поради повишаването на цените от страна на митата ще утежни многобройните вътрешни предизвикателства, включително слабите потребителски разходи и бизнес инвестиции, с които правителството се опитва да се справи.

Според Световната банка, която в края на декември увеличи прогнозата си за растежа на Китай от 4,1 % на 4,5 % през 2025 г., тези политики помагат.

Пекин все още не е определил цел за растежа през 2025 г., но смята, че е на път да достигне 5% през миналата година.

„Решаването на предизвикателствата в сектора на недвижимите имоти, укрепването на мрежите за социална сигурност и подобряването на финансите на местните власти ще бъдат от съществено значение за отключването на устойчиво възстановяване“, подчерта Мара Уоруик, директор на Световната банка за Китай.

Според Майкъл Харт, президент на Американската търговска камара в Китай, тези вътрешни борби означават, че китайското правителство е „по-благосклонно“ към чуждестранните инвестиции.

Напрежението между САЩ и Китай и митата нараснаха по време на президентството на Байдън, което означава, че някои компании искат да преместят производството си другаде.

Въпреки това Харт посочва, че „на Китай му бяха необходими 30-40 години, за да се превърне в толкова силен производител-доставчик“, и макар че „компаниите се опитаха да намалят някои от тези рискове... никой не е готов да замени Китай напълно“./ БГНЕС