Драгомир Иванов, Дневник

Скандалните разкрития за готовността, с която австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе обсъжда в детайли възможностите за предизборна помощ от Русия с мнима племенница на руски олигарх, завихрят стихия с неизмерими последици. В републиката на алпийското безгрижие – мечтана дестинация за търсачи на блаженство от цял свят – афери като "Ибисагейт" не са нещо невиждано или свръхнеобичайно. Но този път оборотите бързо набират сила.

Щрахе, лидер на смятаната за крайнодясна Австрийска партия на свободата, подаде оставка, разклати се цялото коалиционно правителство на консерватора Себастиан Курц, хиляди австрийци излизат по улиците в протест срещу корумпираната власт. Вечерта канцлерът обяви предсрочни избори.

И все пак не бива да се забравя, че това се случва в Австрия – членка на Европейския съюз, но не и на НАТО, страна, позлатила умело неутралитета си и осребряваща и до днес статута на място за преговори и убежище на съмнителни капитали, свръхбогати отрочета, бляскави бонвивани, потайни шпиони и бягащи мафиоти. Държава, от която съветските окупационни части си тръгнаха през 1955 г. - и на тяхно място дойдоха скритите сметки, подставените фирми, мръсните (и приготвени за изпиране) пари.

Във Виена Изтокът търгуваше със Запада, заобикаляйки ембаргото и ограниченията на закона и морала. Седалище на ОПЕК и на дузина структури на ООН, пристан на червените милиони (и милионери) от Варшавския договор, на задграничните дружества на българската Държавна сигурност, на далаверите на "научно-техническото" разузнаване. Приют на Сейф ал Ислам Кадафи, на Григорий Лучанский и "Нордекс", и на кого ли още не.

Ако човек се позарови в скандалите и аферите от последните десетилетия в Австрия, не би следвало да се учуди кой знае колко, че един високопоставен политик предлага на руснаци тлъсти държавни поръчки, в замяна на подкрепа за избирането му. Разбира се, видеозаписът от срещата на испанския ваканционен остров Ибиса през лятото на изборната 2017 г. съдържа шокиращи моменти.

Но в крайна сметка доколко чудно и неочаквано е всичко това?


През ноември 2014 г. - броени месеци след анексирането на Крим - Хайнц-Кристиан Щрахе, лидер на Австрийската партия на свободата (FPÖ, първата организация на покойния Йорг Хайдер) посещава Москва като официален гост на кръгла маса на тема "Пътища за преодоляване на кризата на доверие в Европа". Мероприятието е организирано от председателя на Комисията по външна политика в Думата Алексей Пушков, реч държи и външният министър Сергей Лавров. Щрахе е придружаван от заместника си Йохан Гуденус – другият печален герой от днешния скандал.

Два месеца по-рано Гуденус пак е в руската столица, но за да участва в изключително важния форум "Многодетното семейството и бъдещето на човечеството". Там специалистите по правилна семейна политика приемат декларации в защита на традиционното, "естествено" семейство, громят "пълзящия хомосексуализъм" и "държавната поддръжка на разрушителните тенденции в половия семеен живот на гражданите" и други подобни.

Москва не е спряла да се представя за глобален борец с фашизма. Така ли го прави - като кани през месец-два всякакви политекстремисти и неофашисти от близо и далеч?

Самият Щрахе не крие контактите си с неонацистки среди, през 2007 г. дори бяха публикувани негови снимки с вдигната в хитлеристки поздрав ръка. А злополучният му заместник Гуденус е син на политика от Партията на свободата, депутат в двете камари на парламента във Виена, но и отрицател на Холокоста Джон Гуденус (1940-2016). През 2006 г. той получи условна присъда от 1 година затвор заради думите си, че газови камери е имало само в Полша и никъде другаде в Третия райх. Апропо, този Гуденус придружава Щрахе през целия му обществен път – меко казано, носи му доста лош късмет, сега заедно се сриват и в пропастта.

Връзките на зъботехника Щрахе (роден във Виена през 1969 г.) с неонацистки и дясноекстремисти среди датират още от тийнейджърството му. Едва 15-годишен става член на изповядващото германски национализъм ученическо братство (т.нар. буршеншафт) Vandalia. Общува с известния публицист, отрицател на Холокоста и ключова фигура в австрийската и германската неонацистка сцена Готфрид Кюсел, лидер на забранената по-късно организация VAPO.

По онова време се влюбва в Гудрун, дъщерята на бизнес консултанта и политик в крайнодесния сектор Норберт Бургер (1929-1992), радетел за отделяне на немскоезичния Южен Тирол от Италия, активист и спомоществовател на няколко дясноекстремистки групи като ANR (Aktion Neue Rechte). Бургер е осъждан за тероризъм в Италия. Връзката на Ханс-Кристиан Щрахе с Гудрун Бургер продължава 7 години. По-късно Щрахе (израснал без баща) нарича Норберт Бургер "заместител на баща ми".

През 1985-1986 г. Щрахе участва в паравоенни лагери в провинция Каринтия, организирани от неонацистки ученически братства. Младежите учат как се ползва огнестрелно оръжие – с макети на пушки-помпи, тренират и с гумени палки. В началото на 2007 г. на бял свят излизат 7 фотографии, на които се вижда какви ги върши юношата Хайнц-Кристиан, включително и с вдигната във фашистки поздрав ръка

Участието на Щрахе потвърждава и друг свидетел – бившият член на Партията на свободата и сетнешен функционер на втората партия на Хайдер (Съюз "Бъдеще за Австрия", BZÖ), Евалд Щадлер. Самият Щрахе не отрича, че е другарувал с приятели от младежката неонацистка организация Wiking Jugend, макар и до днес да твърди, че военно-полевите лагери били безобидни детски занимания.

През март 2015 г. на вечеринка на Австрийско-руското дружество за приятелство във Виена Щрахе остро критикува санкциите на ЕС към Русия. Според него австрийската икономика губела от тях минимум по 1 млрд. евро годишно, а не бивало да се забравя и въздействието на руските контрамерки. Лидерът на Партията на свободата не спестява и критики към НАТО. По думите му мнозинството страни от ЕС членуват и в НАТО, което правело Съюза силно зависим от интересите на Северноатлантическия алианс и САЩ. (Позната теза на евразийските мозъчни центрове около Александър Дугин и Константин Малофеев: че Европа прекалено зависела от Америка, от това губела, следователно трябвало да се завърне към изконното си единение с Русия. Именно ней, на Русия се падала историческата роля да спаси и върне блудницата в правия път.)

"Не Русия е агресорът в последните десетилетия, който доведе военната си зона на влияние до границите на ЕС", твърди още Щрахе. Отново популярна опорна точка от Кремъл: Русия била заплашена от разширяването на НАТО. Да разгърнем картата на света и си представим как най-обширната държава с близо 58 хил. км държавни граници, от които повече от 20 хил. км сухоземни, е застрашена от дебнещия пред портите ѝ северноатлантически враг. И как същият този враг я обгражда от вси страни и а-ха да я захапе и погълне.

Щрахе повтаря и други шлагери на кремълската пропагандна машина: как в трагичните събития на Майдана в Киев през 2014 г. роля играли и "тайни служби", как "чужди неправителствени организации" финансирали протестите срещу президента Виктор Янукович, а последвалата смята на властта в Украйна била противоконституционна. Австрийският политик още повече затъва в конспиративните теории: нямало как Русия да е замесена в свалането на малайзийския самолет над Източна Украйна през юли 2014 г.. Откъде го знаел ли? Ами от "най-висши кръгове в ЦРУ" - които щели и да потвърдят, че със сигурност руснаците не били замесени.

В средата на декември 2016 г. Партията на свободата подписва в Москва споразумение за взаимодействие и сътрудничество с прокремълската партия "Единна Русия". В австрийската делегация участват партийният лидер Щрахе и днешният министър на транспорта, иновациите и технологиите Норберт Хофер – който беше и кандидат-президент през 2016 г. и достигна до балотаж срещу Александер Ван дер Белен. Договорът има срок от 5 години. Интересни са целите, които австрийските своболюбци смятат да преследват заедно със следовниците на Владимир Путин: "възпитаване на младата генерация в духа на патриотизма и радостта от труда".


Топлите отношения между Партията на свободата и Кремъл проличаха още в дните на руската анексия на украинския черноморски полуостров Крим и последвалия фарсов референдум за присъединяването му към Русия, проведен под дулата на необозначените, ала вежливи "зелени човечета". В групата на уж независимите "международни наблюдатели", проследили на място допитването на 16 март 2014 г., присътстваха двама от най-близкото обкръжение на Щрахе. Това бяха споменатият негов заместник Йохан Гуденус и партийният говорител по външнополитическите въпроси Йоханес Хюбнер.

Третият австриец там беше споменатият вече Евалд Щадлер, отцепник от Партията на свободата, по онова време депутат в Европейския парламент, издигнат от Съюза "Бъдеще за Австрия". Запитан от новинарската агенция АПА, същият Щадлер непоколебимо определи референдума като легитимен, а пък Гуденус обяви: "Жителите на Крим не бяха под никакъв натиск или принуда". Само дето месец по-късно самият Владимир Владимирович призна участието на руската армия в събитията на Крим, макар по-рано да говореше за местни сили за самоотбрана и категорично отричаше руска намеса.

Гуденус, Щадлер и Хюбнер си партнираха с всякакви авантюристи и фигури от крайнодясното и крайнолявото от цяла Европа. На Крим дойде например белгиецът Люк Мишел, представящ се едновременно като последовател на националиста Жан-Франсоа Тириар, национал-болшевик, славянофил и антиционист, даже и привърженик на комуниста Генадий Зюганов.

Друг известен аферист там беше финландският автор на кримки и политически трилъри, изживяващ се като защитник на рускоезичното малцинство в балтийските републики, Йохан Бекман. Съпредседател на Евразийския народен фронт и любим събеседник на руските медии, Бекман открито симпатизира на Путин, а пък през 2007 г. публикува книга за убийството на журналистката Анна Политковска, където твърди, че тя страдала от тежка депресия и сама поръчала покушението над себе си. От българската страна в дружинката присъстваха живеещият в Симферопол председател на културното дружество "Паисий Хилендарски" Иван Абажер и тогавашният депутат от "Атака" Кирил Колев.

Директни финансови взаимоотношения между Партията на свободата и Москва, естествено, са трудно доказуеми. Публично хората на Щрахе винаги категорично ги отхвърлят, но е очеваден факт, че партийни функционери и личности, гравитиращи около партията, често пътуват в Русия.

Едно от мероприятията, тясно свързани с австрийци, е т. нар. Международен икономически форум в Ялта. Той се провежда всяка година от 2015-а насам в популярния курорт на анексирания полуостров, организатори са кримските власти, но с "подкрепата на Администрацията на Президента на Руската федерация", както гордо пише в официалната страница. Сбирка уж по бизнес дела, за разработване потенциала на Крим, но участват предимно лица от крайнодесни и евроскептични формации в Европа с отявлени прокремълски позиции. Да оставим настрана това, че пристигането в Крим е нарушение на украинските закони – а малцина сериозни политици биха рискували подобно напрежение с Киев.

През февруари 2018 г. във Виена се имаше представяне на инвестиционния потенциал на Крим и на икономическите възможности на Ялтенския форум. Главен презентатор беше бившият премиер на австрийската провинция Каринтия и политик от Партията на свободата и Съюза "Бъдеще за Австрия", Герхард Дьорфлер. "Надявам се, че Ялтенският форум ще послужи като мост между Русия и Европа, а Австрия ще бъде едно малко мостче", заяви тогава Дьорфлер.

Нека припомним и една директна връзка с френския "Национален фронт" (FN) на Марин льо Пен. През ноември 2014 г. излезе наяве, че "Националният фронт" е получил кредит от 9 млн. евро от руска банка. Формално парите са отпуснати от Първа чешко-руска банка (FCRB), която фактически е собственост на руския бизнесмен Роман Попов, близък до политическия елит в Москва. Впоследствие партията призна, че е потърсила руско финансиране, след като доста френски и европейски банки са ѝ отказали. Сетне банката фалира, руските власти напразно се опитваха да си върнат парите от "Националния фронт", а Марин льо Пен и до ден е принудена да се оправдава заради заема.

Но така или иначе Льо Пен си ги "заработи". През тези години често заявяваше, че анексията на Крим не била незаконна, изразяваше подкрепа и за други външнополитически авантюри на Москва. И очаквано в началото на 2017 г. властите в Украйна ѝ наложиха забрана да посещава страната.
На фона на всичко това чудно ли е въобще какво се случи с Хайнц-Кристиан Щрахе? Оставката му като вицеканцлер е най-малкият логичен ход, но надали ще възпре нарастващото цунами. Това по всяка вероятност ще бъде и краят на Партията на свободата – поне във вида ѝ, оформен и моделиран именно от Щрахе.

Създадена в далечната 1955 г., формацията слагаше силен отпечатък върху политиката в Австрия в последните три десетилетия. Преживя възхода и падението на Йорг Хайдер (1950-2008), емблематичния си лидер, който през 2005 г. я напусна, за да основе нова партия в същия сегмент (Съюз "Бъдеще за Австрия"). Успя да се възстанови от разцеплението – до голяма степен благодарение тъкмо на Щрахе – и дори се върна в управлението, за втори път след противоречивата коалиция с консерваторите на Волфганг Шусел (2000-2003). Ироничното е, че Щрахе, който беше спасителят ѝ, сега изглежда ще се превърне и в нейния гробокопач.

Но залогът вече е много голям. На карта е поставено не просто бъдещето на партията или на един или друг функционер. Не е толкова съществено, че падна правителството на младия и амбициозен консервативен канцлер Себастиан Курц. Скандалът с видеозаписа от Ибиса вероятно ще измени из основи и целия политически модел в страната, за която композиторът Густав Малер, един от големите симфоници, нявга неособено ласкателно рекъл: "В Австрия всеки става това, което не е." Въпросът е доколко силно – и дали този път необратимо – ще се разклати онова здраво верую на спокойните радетели на крайдунавския романтизъм. Какво ще стане с онова блажено Tu felix Austria...? "Ти, щастлива Австрийо, остави на другите да воюват." С други думи, гледай си кефа.

Дали повече ще е възможно?