Изгарянето на Коран пред турското посолство в Стокхолм в събота предизвика яростна реакция от Анкара и рязко повиши напрежението между страните в момент, когато скандинавската държава се нуждае от подкрепата на Анкара, за да влезе в НАТО, съобщава Reuters, цитиран от "Фокус".

"Ние осъждаме по възможно най-категоричен начин подлата атака срещу нашата свещена книга... Разрешаването на този антиислямски акт, който е насочен към мюсюлманите и оскърбява нашите свети, под прикритието на свободата на изразяване, е напълно неприемливо“, заявиха от турското външно министерство.

Изявлението беше публикувано, след като антиимигрантски политик от крайната десница изгори копие от Корана близо до турското посолство. Турското министерство призова Швеция да предприеме необходимите действия срещу извършителите и прикани всички страни да предприемат конкретни стъпки срещу ислямофобията.

В града се проведе отделен протест в подкрепа на кюрдите и срещу кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО. Група протурски демонстранти също проведоха митинг пред посолството. И трите събития бяха с разрешителни от полицията.

Шведският външен министър Тобиас Билстрьом заяви, че ислямофобските провокации са ужасяващи.

"Швеция има широкообхватна свобода на изразяване, но това не означава, че шведското правителство или аз подкрепяме изразените мнения“, посочи Билстрьом в Twitter.

Изгарянето на Корана беше извършено от Расмус Палудан, лидер на датската крайнодясна политическа партия Твърда линия. Палудан, който също има шведско гражданство, е провеждал редица демонстрации в миналото, на които е изгарял Корана.

В разрешението, което той е получил от полицията, се казва, че протестът му е бил проведен срещу исляма и това, което се определя като опит на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да повлияе на свободата на изразяване в Швеция.

Няколко арабски страни, включително Саудитска Арабия, Йордания и Кувейт, също осъдиха изгарянето на Корана. "Саудитска Арабия призовава за разпространение на ценностите на диалога, толерантността и съвместното съществуване и отхвърля омразата и екстремизма“, се казва в изявление на саудитското външно министерство.

Швеция и Финландия кандидатстваха миналата година за присъединяване към НАТО след нахлуването на Русия в Украйна, но всичките 30 държави-членки трябва да одобрят кандидатурите им. Турция обяви, че по-специално Швеция трябва първо да заеме по-ясна позиция срещу определената за терористична групировка от САЩ и ЕС, включително Швеция – Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), както и организацията на Фетулах Гюлен (ФЕТО), която е обвинена за опита за преврат през 2016 г.

На демонстрацията в протест срещу кандидатурата на Швеция за НАТО и в подкрепа на кюрдите, ораторите застанаха пред голям червен транспарант с надпис "Ние всички сме ПКК“ и се обърна към няколкостотин прокюрдски и леви поддръжници.

"Ние ще продължим да се противопоставяме на кандидатурата на Швеция за НАТО“, заяви Томас Петерсон, говорител на Алианса срещу НАТО и един от организаторите на демонстрацията, пред Reuters.

Полицията съобщи, че и при трите демонстрации ситуацията е била спокойна.

По-рано в събота Турция обяви, че поради липса на мерки за ограничаване на протестите е отменила планираното посещение в Анкара на шведския министър на отбраната.

"В този момент посещението на шведския министър на отбраната Пал Йонсон в Турция на 27 януари стана безсмислено. Затова отменихме посещението“, поясни министърът на отбраната Хулуси Акар. Йонсон заяви отделно, че той и Акар са се срещнали в петък по време на среща на западните съюзници в Германия и са решили да отложат планираната среща.

Министерството на външните работи на Турция вече беше привикало посланика на Швеция в петък заради планираните протести.

Финландия и Швеция подписаха тристранно споразумение с Турция през 2022 г. за преодоляване на възраженията на Анкара срещу членството им в НАТО. Швеция твърди, че е изпълнила своята част от меморандума, но Турция изисква повече, включително екстрадиция на 130 души, които смята за терористи.