Шведски вестник: Следващият ход на Тръмп - признаване на руската анексия на Крим?

Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху се оказа в много сложна ситуация. Резултатът от изборите, които ще се състоят след две седмици, е неясен, а освен това го заплашват обвинения в корупция и мошеничество. Решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Голанските възвишения за територия на Израел е подарък, който му дойде много навреме. Но това може да има неочаквани последствия, пише шведското издание Svenska Dagbladet в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса. 

За първи път Доналд Тръмп участва в предизборната кампания на Бенямин Нетаняху през 2013 г. Тогава той участва във филма, като разказва как Нетаняху е идеалният лидер за Израел. Министър-председателят спечели изборите. 

Тази година Тръмп отново прави всичко, за да помогне на стария си приятел, който в навечерието на изборите на 9 април се озова в по-трудна от всякога ситуация. И Тръмп, като президент, вече разполага с повече ресурси: основният му инструмент е американската външна политика. 

Преди месец американският държавен секретар Майк Помпео организира конференция във Варшава, най-вече за да даде възможност на Бенямин Нетаняху да направи шоу и да се покаже заедно с арабските външни министри. 

И сега Тръмп направи още един подарък на Нетаняху - онзи, който израелският премиер дълго време чакаше: той призна Голанските възвишения за територия на Израел. В същото време, Майк Помпео беше на посещение в Израел в разгара на важния еврейски празник на Пурим. 

Нищо чудно, че Нетаняху блестеше като полирана монета в четвъртък вечер на съвместна пресконференция с Помпео. 

„Празнуваме Пурим: преди две хилади и петстон години, персите, водени от Хаман, се опитаха да унищожат еврейския народ. Те се провалиха и две и половина хиляди години по-късно персите, водени от Хаменей, отново се опитаха да унищожат еврейския народ и еврейската държава. И те отново ще се провалят“ - каза премиерът. 

Израел завладява Голанските възвишения от Сирия по време на Шестдневната война през 1967 г., след като сирийските войски обстрелваха израелската територия оттам. Тази област е от голямо стратегическо значение, а Израел я анексира, въпреки че преди това никой не признава това анексиране. 

Оттогава много израелски премиери, включително Нетаняху, преговарят със Сирия да върнат част от територията й в замяна на мир, но пълното оттегляне на Израел никога не е обсъждано. 

Преговорите блокираха, когато избухна гражданска война в Сирия. Оттогава Израел все повече се притеснява, когато се съобщава, че Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР), заедно със своя съюзник Хизбула, се опитва да се установи в сирийските територии в близост до Голанските възвишения. 

В известен смисъл можем да кажем, че признаването на Тръмп само потвърждава факта, че това вече се е случило: през последните 52 години Израел контролира Голанските възвишения и ще продължи да го прави в обозримо бъдеще. 

В същото време е факт, че изявлението на Тръмп противоречи на позицията на ООН и останалия свят. 

Преди по-малко от три години, през 2016 г., Съветът за сигурност на ООН отхвърли твърдението на Нетаняху, че Голанските възвишения „винаги“ ще бъдат под контрола на Израел. Председателят на СС заяви, че резолюцията, която той прие единодушно през 1981 г., все още е в сила. Според него твърденията на Израел за Голанските възвишения са "невалидни и нямат правна сила". 

Въпросът е и какви допълнителни последствия може да има решението Доналд Тръмп. Тук, всъщност, може да се говори за истинска Кутия на Пандора. Боговете направиха такъв дар на Пандора в гръцката митология, но по-късно се оказа, че той носи зло и нещастие. 

В крайна сметка, ако признават правото на Израел да анексира Голанските възвишения, защо да не се признае незаконното анексиране на Крим от Русия? Това също е факт и е малко вероятно нещо да се промени тук в обозримо бъдеще, независимо от санкциите, които светът може да наложи срещу Русия. 

Тръмп никога не е харесвал санкциите. Може би решението за Голанските възвишения ще бъде последвано от признаването на правата на Русия върху Крим. 

Но ако правителството на САЩ повече не признава принципа за „отказ от придобиването на територия чрез война“, както това е фиксирано в Резолюция 242 на ООН от 1967 година, може би, тогава то ще признае завоевателните войни за създаване на стратегически буферни зони или достъп до нефтени находища, като нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 година? 

Тръмп вярва повече в правото на силата, отколкото в международните договори и закони. Това е лош знак за бъдещето.