Трябва да се гордеем с историята и съкровищата, която България притежава, казва знаменитата певица
Голямата френска певица от български произход Силви Вартан изпрати специален поздрав към Пловдив, който бе избран за Европейска столицата на културата 2019. В събота в града под тепетата ще бъде даден старт на грандиозна културна програма, която със сигурност ще привлече вниманието не сама на стотици българи, но и на чужди туристи.
Посланието на Вартан е поднесено на фона на известната песен "Марица" - реката, която преминава през Пловдив и която, по нейните думи, е символ на свободата.
"Добър вечер, скъпи приятели,
С огромна радост разбрах, че Пловдив е избран за Европейска столица на културата за 2019 година. Това е напълно заслужено, защото градът е много красив и изпълнен с чар. Освен това е един от най-старите градове в Европа, в който историята и културата се преплитат от векове. Пресича го най-дългата река на Балканите - вашата река, моята река - Марица, която за всички нас е символ на свободата", казва в обръщението си Вартан.
Тя отбелязва, че се е запознала подробно с програмата и признава, че е силно впечатлена. Затова днес трябва да сме щастливи и да се гордеем, че в България имаме всички тези съкровища.
В заключение именитата певица отправя пожелания за щастлива година, изпълнена с много успехи.
Още от Арт Фактор
Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“
Документалният филм „Naza“ идва в България по-малко от месец след световната си премиера във Венеция, където е посрещнат с 25-минутни овации на крака и получава Специалната награда на журито
„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“
"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“
110 години без големия Димчо Дебелянов
Създател на символистичната елегия, поетът става родоначалник на поемния жанр в българската литература