За живот в изгнание, завръщането му и похода към републиката, за несбъдната среща с Живков, познанството с Костов и ген. Борисов, оптимизма за Европа и Запада, отношението към Русия и Путин. Това са част от темите, за които говори в интервю за dir.bg бившият премиер и наследник на последния български цар Симеон Кобургготски, който доброволно се отказа от короната, за да бъде избран за министър-председател на България. Като че ли обаче оценката за Путин е скритият акцент в това интервю, въпреки традиционно трудно разбираемия стил на говорене на бившия премиер. Това съвсем не е изненада, защото Симеон винаги е заемал проруска и прокремълска позиция, макар да изглежда необяснимо.

За неслучилата се среща с Тодор Живков

„Когато се завърнахме през 1996-а, той ми прати "хабер" да се видим. Но ми се стори малко прибързано, а и вече беше към края на посещението ми... И тогава отговорих, че може би при следващото ми идване с интерес бих дошъл да го видя... Но така стана, че не се осъществи тази среща."

Бившият премиер казва, че не го вълнува дали е останал неразбран.

„Човек, като се позамисли, може да има това усещане, но аз избягвам да търся вина в други или да се самооправдавам. Просто приемам нещата така, както са. Аз съм страшен реалист и прагматик и тия работи не ме вълнуват, да си го кажа съвсем откровено.“

За разочарованието му от премиера Иван Костов

Симеон Сакскобургготски потвърждава, че през пролетта на 2001 г. се среща с премиера и лидер на ОДС Иван Костов и му предлага заедно да се явят на изборите. Въпреки неговите очаквания обаче той получава отказ, което е причината да направи самостоятелно Движение, прераснало в партията НДСВ.

„Аз му казах, че има възможност така да процедираме. И той тогава ми каза, че му трябва още един мандат. Което, разбира се, уважавам като политическо виждане. И затова може би не стана.

- А защо изобщо сте търсили неговото съдействие? Не бяхте ли убеден в собствените си сили или...?

О, да. Но намирам, че човек винаги трябва да сондира, да чуе и други мнения, за да си направи една по-ясна картина. Ако е само това, което човек си е намислил или желае, много по-лесно е да се сгреши.“

За контактите му с Бойко Борисов

„Един ден, не знам дали вече беше станал кмет или премиер, той ми каза: "Аааа, да не мислите, че аз не съм ви наблюдавал." Викам: "Генерале, ако пък вие си въобразявате, че аз не съм ви наблюдавал, докато съм ви гледал в тила толкова често..." Защото той като собственик на компанията, за да бъде всичко перфектно, настояваше лично да ни вози и да наблюдава всичко... Така че и двамата сме се наблюдавали. И може всеки един да се е понаучил на нещо.“

Сакскобургготски признава, че много наблюдатели вероятно са били фрапирани от факта, че неговият бивш охранител по-късно стана премиер. Бившият монарх разказва и за есента на 2001 г., когато неговото правителство назначава Борисов за главен секретар на МВР.

„Не знам дали съм го написал лично (името на Борисов – б.р.), но ми се стори човек, който имаше точния профил, да кажем, за тази функция.

За България и Европа

В интервюто става дума и за приемането на България в НАТО и подготовката за ЕС, които се случват по време на управлението на Сакскобургготски.

„Аз съм сто и десет процента европеист. Не само от произхода ми, но и от убеждения. Така че не виждам друг изход за България и континента да останем в Евросъюза и той да продължи да се разширява. Разбира се, трябва също и да еволюира. Може и да има критики, които в Брюксел, пък и ние всички сме в Брюксел, ще се вслушаме... Но няма две мнения, поне за мен, че ЕС е толкова печеливш за една България. Къде щяхме да бъдем през кризата от 2008 г., ако бяхме вън от него? Това беше проект още по времето на г-н Костов. Ние продължихме. Премиерът Станишев вече имаше късмета да бъде премиер, когато стъпихме като пълноправни членове."

За напрежение между Русия и Запада

„Ние сме вече в ЕС и НАТО, но това не изключва да имаме отлични отношения с други. Турция - тя си е в НАТО и без това, но е много голям и важен съсед, а ние сме физически на пътя й към Европа. Това е също един коз. Познаваме се, знаем защо и от колко векове. Същото е и с Русия. На картата, като погледнем - ами ние сме в Европа. Много по-близко е Русия, отколкото Западът и Западът отвъд океана. А че България има чудесна позиция... Не казвам да посредничи, защото звучи претенциозно.“

България обаче можела „да води един интересен диалог, който да е интересен в полза на двете страни, ако могат да се окачествят така тези лагери“.