Трябва да оставим следа след толкова години изолация, заявява Симеон Сакскобургготски в интервю за EURACTIV по повод Българското председателство на Съвета на ЕС. Интервюто е поместено в официалния сайт на Сакскобургготски.

Председателството е исторически момент и шанс, естествено. Аз си спомням още преди години, споменах, че трябва да се готвим за такъв момент. Мисля, че беше през 2009-а, когато казах, че трябва да се готвим за (председателството през) 2018-а. Тогава събеседниците ме изгледаха, сякаш съм извънземен, затова, че говоря с девет години или с осем години напред. Но сега вече сме тук, председателството се изтегли (с шест месеца напред) заради Брекзит, и то е много важен момент. Личното ми мнение е, че трябва да сме подготвени и въобще да изнесем председателството по един изряден начин. Но също така личното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на България. Второто се пада през 2032 година или нещо такова, а дотогава сигурно ще има повече членове на ЕС, и дали този начин на ротация въобще ще бъде възможен, така че трябва да се постараем сега да направим необходимия ефект, заявява Симеон Сакскобургготски и добавя, че е запален европеист и не вижда нищо по-добро за отделните страни-членки от ЕС. Извън него, те едва ли биха могли да постигнат нещо, смята той, цитиран от БГНЕС.

Относно рискове за българското председателство в контекста на геополитическата обстановка и големите предизвикателства, идващи от Сирия, Русия и Турция, той казва: Винаги са възможни неприятни и тежки моменти, но да се надяваме, че всичко това ще може да се поеме по един балансиран начин, и в крайна сметка, ние да си гледаме и нашите интереси, защото имало е случаи да се разсейваме и да излезем от контекста по теми, които нито са по нашата компетентност, нито по които имаме възможност да повлияем.

Сакскобургготски е съгласен, че най-логичният и полезен приоритет на председателство за нас са Западните Балкани. Запитан какво България би могла да направи, за да помогне на Западните Балкани по пътя към еврочленството, той казва: Може да бъде полезна с опита си, това са години опит, а също имаме взаимен афинитет с тези страни, който винаги улеснява диалога.

Върнат в годините, когато България се приближаваше към членство в ЕС, а той бе премиер, Сакскобургготски казва: Членството в ЕС изглеждаше като един сън, докато се видя, че има някаква пролука или възможност, или светлина в края на тунела. Но в началото изглеждаше почти невъзможно, и колкото и да е било мое желание и амбиция, аз също не очаквах, защото имаше много пречки, много трудности, и разбира се това трябваше да си го преодолеем ние. Защото и вътрешният фронт не беше за пренебрегване, нали. Но аз мисля, и това са вече исторически факти, подкрепата за Европейския съюз беше почти всенародна.

Ако човек тегли една черта, без всякакво съмнение, резултатът е позитивен. Аз често си мисля, като се нареждам на някоя опашка по митниците на летищата, какво значи, че преминаваме без паспорти и бързо. Докато хората в другите опашки, от други страни от света, се мъчат. В моя живот съм изпитал и видял тези мъки. Факт е, че хората могат да пътуват, да не говорим за инфраструктурата и за парите, които са постъпили тук. Запитан за Каталуния Сакскобургготски коментира: За съжаление имам впечатлението, пътувайки напоследък и слушайки различни мнения, че хората като че ли не са добре осведомени за самата претенция или тема за независимост.

На Испания й бяха нужни 500 години, за да стане една, затова такива моменти са твърде мъчителни. Аз чувам постоянно, че премиерът Рахой, или правителството, или Мадрид потискали едни, или вземало извънредни мерки. Ама това не е само Мадрид, това са 16 други региони, ако единият е тръгнал без да се консултира с останалите, това само по себе си не е въпрос на централното правителство, ами на всички други. Правилата важат за всички, конституцията важи за всички, това са неща, които намирам за безкрайно рисков прецедент за цяла Европа, защото знаем в кои страни, започвайки със страната, в която живеете (Белгия), има такива подобни ситуации. Това е нещо, което много предпазливо, внимателно, с много диалог, разум и спокойствие трябва да се реши. Защото ако оставим само бомбастиката, ескалацията е неизбежна, а пък и дава идеи на други. Например, направи ми впечатление, когато бяха показани картини от сблъсъци по улиците (в Барселона), с не знам колко ранени, в болниците не бяха постъпили никакви ранени. Няколко души само. А се хвърляха цифри – 800 ранени, това е страшно опасно. Колкото до Брекзит Симеон Сакскобургготски смята, че … повечето хора съжаляват за това. Ако можеше Англия да даде заден ход, това щеше да е най-знаменитото събитие, но едва ли е възможно. Този прецедент тежи на Европа.