Лъчезар Заркин, син на убития в Пазарджишкия затвор от ДС и комунистическия режим журналист и поет Георги Заркин реагира за втори път с остър коментар срещу кандидатурата на ПП-ДБ за кмет на София Васил Терзиев. Младият бизнесмен се оказа внук и син на партизани и десари, утвърждавали със сила и репресии комунистическата идеология години наред. 

Само дни преди 55-годишнината от навлизането в Чехословакия на войските на Варшавския договор и смазването на Пражката пролет с участието и на България, стана ясно от секретен документ, че дядото на  Васил Терзиев, като дългогодишен шеф на Трето управление на ДС – ВКР, е взел активно участие в червения терор през лятото на 1968 г. срещу чешкия и словашкия народ.

Faktor.bg публикува коментара на Лъчезар Заркин, написан специално по този повод:

Черно петно за България е участието й под командването на Съветския съюз и Варшавския договор при потушаване на Пражката пролет през 1968 година. Историческите факти и документи са най-силната присъда срещу престъпленията към чешкия и словашкия народ, извършени от комунистическия режим в София.

Преди дни научих от медиите, че дейна роля в потушаването на порива за свобода и демокрация на чехи и словаци е имал и бившият партизанин-терорист генерал лейтенант Васил Терзиев. В продължение на 20 години той е неизменен шеф на Трето управление на ДС – ВКР. Секретен документ, изготвен и подписан лично от него, разкрива  проблемите, с които се сблъсква контраразузнаването по време на операцията в Чехословакия. Става категорично ясно, че българската армия и ВКР през този период са били превърнати във 

функция на СССР,

а всеки опит в армията за независимо поведение и мнение - е смачкван и наказван още в зародиш. Особен акцент е поставен върху поведението на българските военни и дейността на оперативните работници, които трябва да следят за спазването на правилната партийна линия и неподдаването на влияние на демократичните идеи на „Пражката пролет“. 

Името на ген. Терзиев едва ли днес щеше да предизвика някакъв обществен интерес, ако  само преди месец неговият внук, носещ също името Васил Терзиев, промотиран като супер успешен бизнесмен, не бе издигнат за кандидат за кмет на София на предстоящите през есента избори. Най-скандалното е, че зад него застават партии, които се представят за символи на свободата, демокрацията и промяната. За някои от тях гласувам и подкрепям през изминалите 33 години преход, но днес съм не просто разочарован, а 

отвратен от номинацията им

Непосредствено след номинацията на Терзиев внук разпространих до медиите открито писмо, с което заявих, че БЗНС няма място при синовете на ДС, не искам извинение от наследници на убийци. Днес още по-убедено заставам зад този призив, защото със смазването на Пражката пролет е свързана и моята съдба като жертва на комунизма.

През лятото на 1968 година, когато дядото Васил Терзиев следи и преследва враговете в армията чрез агенти и методи на ДС, баща ми - поетът и журналист Георги Заркин, изтърпява 6-годишна политическа присъда в затвора в Стара Загора за антикомунистическа пропаганда. Нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехославакия стават повод Заркин да започне зад решетките серия от 

протести в защита на чехи и словаци

Пише гневни писма до директора на затвора и лично до Тодор Живков, тогавашния партиен и държавен лидер. Настоява българските войски да се изтеглят от окупираната Чехословакия. Предприема и протестна гладна стачка. В едно  от писмата му четем: „По-възможно е да спре въртенето на Земята, отколкото провокациите тук. За да ви задоволя апетита, пиша тези редове: 

Питате ме ще работя ли? Да! Когато се освободи България, а сега мога да работя само за нейното освобождение. Не забравяйте, че аз съм истински българин и ако ми се отдаде възможност 100 пъти да живея, то и стотния път не бих се поколебал да сложа костите пред светлия олтар на Отечеството си.

Но когато се касае въпрос сега да изляза да работя, да правя щайги, с които ще бъдат изнасяне плодовете на българския народ, то аз отказвам най-категорично. Не! И не! Първо аз съм политически затворник, второ – българин, и трето – имам съвест, която не ще ми позволи и не ще ми прости. 

Всяка щайга тук е куршум срещу чехословашкия народ

Карцер, инквизиции, терор, глад, смърт. Да! Но патрон никога. 

Пиша тези редове, когато над българския народ са надвиснали буреносни облаци. Всяка малка искра може да стане причина и да се разрасне в огромен пожар. Тогава България ще изгори като барутен погреб”. 

Тези  активности на Заркин са документирани и запазени, а бунтът му става повод за гаври и изтезания. Лично следователят Петър Бъчваров рисувал с нож петолъчки по гърба и по ръцете на затворника. Прокуратурата повдига ново обвинение срещу поета, заради бунта му в подкрепа на Прага. Получава втора присъда. Властта вече го приема за рецидивист и е преместен в затвора в Пазарджик, който се превръща и в негово лобно място. Смъртната му присъда е издадена от друг виден другар на ген. Терзиев – несменяемият зам. шеф на МВР Григор Шопов. Върху характеристика на Заркин той собственоръчно пише: „Гад, да бъде убит“.

На 7 август 1977 година в 5 часа сутринта Георги Заркин е пребит до смърт от двама криминални затворника по нареждане на директора Топкарев.

В навечерието на 55-годишнината от смазването на Пражката пролет, правейки паралел между действията на ген. Терзиев и затворника Заркин, си давам ясна представа, че 

дядото на днешния кандидат за кмет на София е ковял с цената на кръв, терор и насилие светлото бъдеще на своя син Александър (също част от ДС) и на внука си Васил

А стремежът на Георги Заркин за свобода и демокрация му струваше живота и моето убито и белязано с печата „враг на народа“ детство.

Днес съм по-убеден от всякога: Не искам извиненията на синовете на ДС да прокарват пътя им към властта. Васил Терзиев е еманацията на успеха на няколко поколения висши кадри на ДС! Не мога да имам нищо общо с наследниците на убийците на нашите бащи. Да подкрепям синовете на ДС, означава да се отрека не просто от баща си и неговите идеали, а от битката му за България.

Нямам представа с какви очи Васил Терзиев като бъдещ кмет на София ще търси приятелство от кметовете на Прага и Братислава. Но в още по-нелепа ситуация са лидерите на ПП-ДБ, които с тази кметска кандидатура вършат предателство не само към България, но и 

предателство към гражданите на Чехия и Словакия

Към тези политици се обръщам с един стих на Георги Заркин, писан сякаш за тях през паметната 1968 година в Старозагорския затвор:

„Нам нужни са ни храбреци-
задават се барутни жътви!
Поне станете, Вие, мъртъвци,
защото живите са мъртви…“