КНСБ настоява за по-активна и по-обхватна политика на правителството по доходите и заплащането на труда. Това обявиха днес на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров и главният икономист на синдиката Любен Томев, съобщава БТА. Те направиха анализ на управленската програма. 

Заложените основни ориентири по заплащането на труда /650 лева минимална работна заплата и 1500 лева средна работна заплата в края на мандата/ са атрактивни като анонс, но и са съвсем постижими при очакванията за ускоряване на икономическия растеж и засилено търсене на работна сила, каза Томев. По думите му тези цели не отразяват намеренията за ускорено приближаване към средноевропейските равнища на заплащане на труда. КНСБ настоява за постигане на 60 процента от средноевропейското равнище на благосъстоянето в края на мандата на правителството. 

От КНСБ приветстват намерението за намаляване на дълготрайно безработните с най-малко 30 на сто. Синдикалната организация е против заложеното замразяване на всички парични помощи и обезщетения, плащани от бюджета на ДОО / 340 лева за отглеждане на дете до двегодишна възраст, 540 лева еднократна помощ при смърт на осигурено лице, както и 7,20 лева минимално обезщетение при безработица/. 
КНСБ настоява и за повече мерки за повишаване на събираемостта от осигурителни вноски. Общият размер на неплатените вноски, които могат да бъдат извадени на светло са в порядъка на няколко милиарда лева, каза Пламен Димитров. КНСБ готви сигнали до главния прокурор за фирми, които извършват осигурителна измама.

Според синдиката управленската програма на правителство на Борисов за първи път е толкова подробна и структурирана, но не е изведен на челно място основният приоритет на България - запазването на българите в страната и връщането на тези, които искат и могат да се върнат. Ежегодно между 30 и 40 хиляди души трайно емигрират от страната, допълни Пламен Димитров. 

Според него финансовата рамка, която си поставя правителството е прекалено консервативна и ненужно рестриктивна. КНСБ продължава да настоява за необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата и предлага двустепенна система на прогресивно облагане - първо стъпало - 10 на сто данък до нормата на максималния осигурителен доход и второ - 20 на сто данъчна ставка над него. По думите на Пламен Димитров всяка мярка за намаляване на данъците е дясна и тази като такава, трябва да бъде възприета от сегашното правителство.

В областта на здравеопазването, от КНСБ заявиха, че е чудесно, че на първо място се поставя профилактиката като приоритет, но не ясно какво означава понятието социално-здравни грижи, какви са тези услуги и какво ще включват. Не става и известно задължителните профилактични прегледи дали ще бъдат финансирани на 100 процента, тъй като в момента лимитите на личните лекари са 50 процента от записаните пациенти при тях. Според КНСБ трябва да се отговори и дали ще продължат лечебните заведения да бъдат търговски дружества, което за синдиката е недопустимо. 
КНСБ смята, че няма ясна политика и какво ще се случва с общинските болници, ще имат ли статут на защитени болници, което е особено важно за отдалечените райони. Липсват ни повече от 10 000 медицински сестри, а за година и половина откакто това стана ясно, няма никакви мерки за осигуряването им, допълни д-р Пламен Радославов, заместник-председател на здравната федерация към синдиката. Според него има закъснение с програмата за развитие на Спешната помощ и е възможно предвидените 162 милиона лева да бъдат безвъзвратно загубени.