Евростат отчита ръст на производителността на труда два пъти по-висока от средния за ЕС. По този показател се нареждаме на девето място сред страните членки. По ръст на доходите сме втори, с малко над 11% за година, пред нас с близо процент повече е Румъния. Данните на БНБ показват, че вносът на инвестиционно оборудване през 2017 г. е надминал този от 2008 г. преди кризата. Все още обаче българите остават най-нископлатени в ЕС и е необходимо да догонваме по доходите другите страни-членки. Тази тема коментираха в студиото на БНТ Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", и Пламен Димитров, президент на КНСБ.

"Ниските доходи в Източната част са проблем за ЕС като такъв. Ние произвеждаме два пъти по малко средно от ЕС, но получаваме четири пъти по-малко. Увеличението може да стане, ако парите, които се изкарват, вместо това, отиват за технологично обновление. Проблемът е структурата на икономиката. Заради ниското заплащане, квалифицираните работници напускат, а младите хора напускат страната още преди да са станали работници и тази спирала се върти надолу", заяви Димитър Манолов.

Според Пламен Димитров, ръстът на доходите в проценти няма алтернатива. Данните го отчитат за миналата година. "Проблемът е, че две трети от българите получават заплати под средната работна заплата за това и хората протестират в много от секторите. В добивната промишленост има 14,5% ръст на производителност, но заплатите не са нараснали. Това го има в около 10 сектора."

Пламен Димитров заяви още, че според доклад на ЕС над половината от инвестициите за миналата година са в сгради и недвижимости, а само в 30% са в машини и съоръжения. По думите му, чуждестранните инвестиции са паднали с 25% спрямо същия период на миналата година. "Пазарът на труда освен, че няма кадри, тези, които ги има, не искат да работят за ниски доходи." каза президентът на КНСБ.

Двамата се обединиха, че първа стъпка може да бъде премахване на данъка от минималната работна заплата. По думите на Манолов бизнесът плаща по-малко доходи от работниците.