Преди 28 години, на 28 октомври министър-председателят Филип Димитров не получава вот на доверие от Народното събрание и подава оставката на правителството. За новата история на България този ден е повратен – с активното действие на тогавашния президент Желев, зараждащата се мафия сваля първото демократично избрано правителство.

Според политическия имигрант Петър Бояджиев трима са основните участници в преврата – Бригадир Аспарухов, шеф на НРС, генерал Стоян Андреев, представляващ дълго време ДС в ръководството на БАН, а в онзи момент официално съветник на Желев и реално контролиращ го, и Алексей Алексеев, гарантиращ интересите на Доган на „Дондуков”2. Основни помощници са Димитър Луджев и неформалната група депутати, която той организира като „сини мравки”.

Филип Димитров има ясна позиция за случилото се преди две десетилетия: „Някои си спомнят речта ми от 18 септември 1992 г. когато заявих, че се създава мафия и поисках мандат за битка с нея. Тогава голяма част от залата се смееше насреща ми и ме обявяваше за луд. Започнах битката и това беше основен мотив за свалянето на правителството ми.

За съжаление комунистическият манталитет кара повечето българи да мислят, че властта е кокал, който веднъж грабнат, може да се стиска без край и да не се „дава”. Дразня се от това, че за 20 г. повечето ми сънародници не проумяха, че вотът на доверие е форма на борба в парламентарни условия. Ако тогава бяхме излезли на избори – които щяхме да спечелим – щяха да са проумели кога и защо се иска вот на доверие. За жалост, загубил битката съм принуден да слушам двадесет години една и съща простотия. Накратко, борих се за изплъзващата се от ръцете ми власт с единственото средство, което имах след предателствата в СДС и загубата на мнозинството. Никой не ме е подвеждал”.

И до днес Филип Димитров остава единственият политик поискал вот на доверие.