С решението на съда да регистрира старостилната църква отново сме изправени пред отваряне на вратите за роене на множество организации, претендиращи да се наричат и да бъдат „православни църкви“, предупреждават от Светия синод на БПЦ.

В изявлението се напомня, че съгласно Конституцията, представител на традиционното източноправославие е самоуправляемата Българска православна църква – Българска Патриаршия.

"Отново се поставя под съмнение идентичността на Българската православна църква", констатират от Синода.

"Основополагащ принцип в каноничното (вътрешно) право на Православната църква е, че на конкретна държавна територия може да съществува само една-единствена Църква с един-единствен предстоятел и едно-единствено Свещеноначалие", се казва още в изявлението.  

В съдебното решение за регистрацията на старостилната църква се твърди, че различието в църковния календар е „доктринално“, с което БПЦ изразява несъгласие:

"Ако обаче организацията „Българска православна старостилна църква“, която претендира за регистрация, е различна в доктринално отношение, то тя не може по никакъв начин да използва при самоопределянето си и в своето наименование прилагателното „православна“." 

Пълният текст на позицията на Светия синод: 

Обични в Родилия се за нашето спасение Богомладенец братя и сестри,

Уважаеми представители на държавната власт,

В дните на рождественския пост, в навечерието на великия празник – Рождеството по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, радостта ни беше помрачена от вестта за едно колкото неочаквано, толкова и печално със своите последствия съдебно решение. След като светата Църква в България беше измъчвана в продължение на повече от две десетилетия от достопечалното разделение на политически инспирирания разкол (1991 – 1998 – 2009 г.), който с общите усилия на всички – Църква, законодателна, изпълнителна и съдебна власт – беше напълно преодолян, днес сме изправени пред опасността от нови разделения. Отново се поставя под съмнение идентичността на Българската православна църква – Българска Патриаршия (БПЦ – БП). Днес отново сме изправени пред отваряне на вратите чрез този съдебен прецедент за роенето на множество организации, които претендират да се наричат и да бъдат „православни църкви“.

Без всякакво съмнение, институционален изразител и представител на традиционното източноправославно вероизповедание в Република България е Българската православна църква – Българска Патриаршия. БПЦ – БП е изразител на традиционното източноправославно вероизповедание, което е толкова присъщо за бита, душевността, културата, народопсихологията на българския народ поради дълголетното изповядване и практикуване, че се е превърнало в естествено правно явление. Съществуването на БПЦ – БП като уникално социално явление „не от тоя свят”, е от категорията на факти с непреходно историческо и цивилизационно значение за българската държава и за Европа, така че с основание се признава за юридическо лице по силата на закона (ex lege).

Според чл. 13 от Конституцията традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. Конституционният законодател говори за едно източноправославно вероизповедание, а чл. 10 от Закона за вероизповеданията също в единствено число определя, че представител на традиционното източноправославие е самоуправляемата Българска православна църква – Българска Патриаршия.

Основополагащ принцип в каноничното (вътрешно) право на Православната църква е, че на конкретна държавна територия може да съществува само една-единствена Църква с един-единствен предстоятел и едно-единствено Свещеноначалие (Свети събор, Архиерейски събор) (вж. напр. пр. 2 на Втория вселенски събор и мн. др.). Паралелното упражняване на юрисдикционни правомощия от страна на няколко епископи на една и съща територия в границите на дадена Поместна църква (взаимозастъпващи се юрисдикции) е грубо нарушение на божествените и свещени правила на Църквата, които са постановени и утвърдени от Вселенските събори. Признаването и разрешението за регистрация от страна на съда на друга (втора) паралелна „православна църква“ в границите на българската държава е в остро противоречие с този канонически принцип и накърнява религиозните чувства, убежденията и правата на православните християни в страната, понеже поставя под съмнение правото им на религиозно самоопределение тъкмо като Православна църква.

Във въпросното решение се твърди, че различието в „календара“ е „доктринално“ (= догматическо, вероучително) различие. Ако обаче организацията „Българска православна старостилна църква“, която претендира за регистрация, е различна в доктринално отношение, то тя не може по никакъв начин да използва при самоопределянето си и в своето наименование прилагателното „православна“. Следователно тя или е неправославна (инославна или иноверна) църква и като такава има всяко право да бъде регистрирана именно като неправославна (без да използва заблуждаващото и подвеждащо название „православна“, което има еднозначен смисъл и се отнася само до БПЦ – БП в определението, дадено от конституционния законодател и от Закона за вероизповеданията в Република България), или пък трябва да приеме, че е православна и като такава е неразделна част от едната, единна и единствена Българска православна църква – Българска Патриаршия.

Дължим да заявим, че употребата на различни календари (календарни стилове) не е доктринален (догматически) въпрос. Доказателство за това е, че Българската православна църква – Българска Патриаршия се намира в пълно евхаристийно и каноническо общение с редица Поместни православни църкви, в които богослужението се извършва по т.нар. „стар стил“ (Йерусалимска патриаршия, Сръбска православна църква, Руска православна църква и т.н.). Също така в самата БПЦ – БП съществуват енории, в които – по снизхождение (каноническа икономѝя) – с благословението на съответните епархийски архиереи, богослуженията се отслужват по „стария стил“.

Обични в Христа братя и сестри,

Без истинско общение в Господа няма Църква. Православната църква е основаната от нашия Господ Иисус Христос преди повече от две хиляди години и осветената чрез благодатта на Светия Дух общност от вярващи, която се разпростира по най-различни страни и места по света и обхваща в себе си множество народи, които преобразява и превръща в един народ Божий. Тя обединява в единството на духа чрез връзките на мира (Еф. 4:3). БПЦ – БП е в пълно и неразривно евхаристийно, догматическо и каноническо общение с всички останали Поместни православни църкви. Тя е самата Православна църква на територията на Република България, която е призната от всички Поместни църкви. Така, както Господ Иисус Христос, Който е Глава на Църквата, която е Негово Богочовешко Тяло, е Един и Единствен, така и Православната църква е една и единствена на съответната държавна територия. Така, както Христовата жертва е една и единствена, веднъж-завинаги извършена за нашето спасение, така и светата Евхаристия, която се извършва на дадена конкретна територия (епископия, митрополия, Поместна църква), е една и единствена.

Уникалността на наименованието с всичките му атрибути, без никакви добавки и промени в словореда на „Българска православна църква – Българска Патриаршия”, произтича от същността на Църквата и свидетелства за най-важния въпрос за всяка Поместна православна църква – признаването от другите Поместни църкви в светото Православие. Нарушаването на тези основополагащи канонични и законови принципи чрез създаването на паралелни „православни църкви“ води до ерозиране на Църквата и до подкопаване на нейните институционални устои, а по този начин се отразява на мира и единството на мнозинството от българския народ, което членува в БПЦ – БП. Вярваме и сме уверени, че с Божията помощ ще бъде преодолян възникналият сериозен канонически и юридически казус.

Обични братя и сестри от т.нар. „старостилна общност“,

С болка и с отеческа в Христа любов ви призоваваме да се завърнете в спасителния Кораб на каноничната Българска православна църква – Българска Патриаршия. Нека Родилият се за нашето спасение Господ Иисус Христос да просвещава умовете и сърцата на всички ни, за да бъдем носители, изразители и благовестители на Неговия небесен благодатен мир, а не сеячи на разделение в трудните и изпълнени с изкушения времена, в които живеем!

Нека и ние, заедно с ангелското войнство да възкликнем: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:14).