България и регионът не правят изключение от глобалната тенденция за затопляне през последните десетилетия.

Можем да очакваме относително сухо и топло лято. Много малко вероятно е то да се окаже дъждовно, с обилни валежи. Такива ще има, но те ще бъдат сравнително малко като общо количество за сезона и по-рядко от нормалното, а под нормално се разбират средните стойности за 30-годишен период. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Илиан Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българската академия на науките.

Доц. Господинов уточни, че правейки прогноза за лятото, синоптиците всъщност прогнозират сезона като цяло, а не какво ще бъде времето в някой конкретен ден или седмица, а предвиждането им е за определен регион. От метеорологична точка обаче лятото се разбира като трите най-топли месеци в годината и се различава от астрономическото лято, което започва от деня на лятното слънцестоене - 21 юни и продължава до есенното равноденствие в края на септември.

Прогнозата за сухо и топло лято обаче не ни освобождава от това да бъдем готови и за гръмотевични бури и интензивни кратки валежи, характерни за сезона, предупреждава синоптикът. „Развитието на процеси на конвекция, които водят до гръмотевични бури с интензивни краткотрайни валежи, придружени често с градушки или силен вятър, са характерно явление за района на България. Всички, на които тези явления могат да застрашат стопанската дейност, трябва да бъдат подготвени. Това не са извънредни явления за страната, за създаването на които има условия, особено през месеците май и юни", обясни доц. Господинов, предупреждавайки за това, че сезонните прогнози са вероятностни и не изключват нито един сценарий за развитие на времето.

„В едни части на земята сезонът ще се окаже относително топъл, а в други - относително студен", подчерта експертът по повод климатичните процеси.

Метеорологът е категоричен - България и регионът не правят изключение от глобалната тенденция за затопляне през последните десетилетия.

„Тази години институтът публикува един документ - годишен хидрометеорологичен бюлетин за България, където се обобщава и синтезира развитието на времето в цяла една година, което позволява да се направят някои климатични обобщения. Например, каква е била средната годишна температура за страната, на базата на редица станции на метеорологичната служба за дълг период от време. Оказа се, че 2019 г. е най-топлата през последните 90 години. Отклонението, средно за страната, е плюс 2 градуса от климатичната норма за периода от 1961 г. - 1990 г.", обясни доц. Господинов.

За процесите на глобалното затопляне свидетелства и още една статистика. Петте най-топли години за страната ни са се случили само през последните 30 години.

„Това е една илюстрация как последните десетилетия климатът е относително по-топъл спрямо предходните десетилетия", категоричен е експертът.