Проф. Татяна Дронзина
С добре подготовения провал на срещата с украинския президент, Тръпм показа, че е усвоил прекрасно руската теория за маскировката, известна в по-ново време като рефлексивен контрол. Създадена от наистина блестящия руски учен Владимир Льофевр през 50-70 години като отговор на западните развития в областта на теорията на игрите, тя изглежда се отнася не само за военните игри. Между другото, руските източници наричат Льофевр руски и американски учен, докато всъщност той емигрира в Америка познайте защо.
И така, в изданието на Дипломатически речник на руски език четем следното за определението на рефлексивния контрол: Съвкупност от методи за управление, влияние и манипулация; теоретичен модел; процес, при който един конкурент (опонент) предава специално подготвена информация на друг и/или налага определено решение, за да повлияе на контрагента и да го принуди да предприеме действия, които са неизгодни за него. Рефлексивното управление е информационно въздействие както върху индивиди, така и върху групи от хора: отделни слоеве (социални слоеве) или общество (нация) като цяло. Всякакви „измамни движения”, провокации, интриги, маскировки, създаване на фалшиви обекти и изобщо лъжи от всякакъв тип представляват рефлексивно управление.
Прибягвайки до подготвена за целта информация, врагът е подтикнат да вземе решения, които са били предварително определени от този, който е инициирал предаването на информацията и които са изгодни за него. Рефлексивните методи за контрол включват изнудване, прикриване, измама и дезинформация и са насочени към повлияване на цикъла на вземане на решения от противника в посока, която устройва изпращачът на информация.
Хайде да го кажем по-просто: предай на врага (опонента, а защо не и приятеля) фалшива информация така, че решенията, които той вземе на нейна основа, да са точно тия, които ти искаш. Това е рефлексивният контрол.
Работата върху развитието на тая теория в Русия, разбира се, нито за миг не е спирала. Затова в руските източници четем, че
релексивният контрол днеска има четири форми:
- първо, манипулация чрез въздействие (пряко въздействие);
- второ, манипулация чрез промяна на отношенията (между индивиди в група);
- трето, манипулиране на реда на важност;
- четвърто, въздействие върху несъзнаваната сфера на субектите.
Дайте да оставим на страна точка 4. Е, първите три не ви ли изглеждат изпълнени като по учебник?
Първо - манипулация - защо Зеленски бил без костюм? Защо не проявявал уважение и защо бил неблагодарен?
Второ - чрез промяна на отношението - от приятелско то в миг преминава във враждебно и защо? Междувременно става ясно, че Тръмп и сие нямат сериозно подготвени планове. Ето какво пише списание Алтантик по този повод: "Какво, попита репортер, би се случило, ако прекратяването на огъня, което Тръмп се опитва да договори, бъде нарушено от Русия? Тръмп: „Ами ако има нещо? Ами ако бомба падне върху главата ви точно сега? Тръмп отвърна, сякаш нарушаването на суверенитета на съсед от страна на Русия е най-дивата и невероятна възможност, а не често повтарящо се събитие. Тогава Тръмп обясни защо смята подобно събитие за толкова малко вероятно. „Те ме уважават“, изгърмя той. „Нека ви кажа, Путин премина през адски много с мен. Той премина през фалшив лов на вещици, където използваха него и Русия. Русия, Русия, Русия, чувал ли си някога за тази сделка? …"
Три - манипулиране на приоритетите - уж ще говорим за мир в Украйна, пък говорим за бизнес сделка с нейните природни изкопаеми. И гаранции за сигурността, което е приоритет на Зеленски - никакви.
Костюми, сделки, допускане само на приятелски настроени журналисти....атлантик продължава: "Всичко това пренебрегва много по-правдоподобното обяснение на случилото се днес: Тръмп и Ванс изглежда са влезли на срещата с намерението да наругаят Зеленски и да го въвлекат в спор като претекст за дипломатическото прекъсване. "
И защо ли ни е толкова чудно?
Американският президент турдно прикрива страстта си към диктатора Путин, на въпроса защо - нека отговорят други. Аз само ще напомня, че Тръмп пее в един глас с руската пропаганда не само по отношение на Украйна, още преди Зеленски да встъпи в длъжност. През 2018 г., годината преди избирането на Зеленски, той защити завземането на Крим от Русия; многократно е отказвал да признае руснаците виновни за различни убийства; и дори се е придържал към руските наративи по теми като предполагаемата отбранителна обосновка на СССР за нахлуването в Афганистан през 1979 г. и техния страх, че „агресивна“ Черна гора ще нападне Русия, въвличайки НАТО във война.
И кой казва, че теорията не обяснявала света? Обяснява си го даже много хубаво. Просто трябва добре да четем и да си отваряме очите, за да видим какво се случва пред погледа ни. А се случва това, че един може би добре обучен и вербуван от Русия агент е достигнал до най-високите върхове на управлението в САЩ. И сега, какво?


Коментари (0)