Скандалният законопроект за държавния бюджет влиза днес на първо четене в Комисията по бюджет и финанси в НС
Законопроектът не предвижда увеличаване на възнаграждения чрез автоматични механизми, но сред заложените мерки са увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия и увеличение на приходите от облагането на хазарта
Законопроектите за държавния бюджет за 2026 година, бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще бъдат разгледани днес на първо четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание. Трите законопроекта бяха внесени от Министерския съвет в средата на миналата седмица.
Проектът на Закона за държавния бюджет на практика ще бъде първият редовен бюджет, откакто страната ни се присъедини към еврозоната, тъй като от началото на годината България се намира в условията на т.нар. удължителен закон за бюджета. Фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. отразяват наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси от последните години, посочват вносителите. В проектозакона са отразени възможностите за реализиране на краткосрочни мерки до края на годината с цел запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план, добавят те. Проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година предвижда дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро.
Законопроектът не предвижда увеличаване на възнаграждения чрез автоматични механизми. Сред заложените мерки са увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия и увеличение на приходите от облагането на хазарта. Проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. залага разходи за изплащане на пенсии и добавки в размер на 13,503 млрд. евро. Предвижда се увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 322,37 евро на 347,51 евро. В законопроекта е заложено премахване на ковид добавката към пенсиите за новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г. От 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени ще се повиши до 2300 евро. Предвижда се и увеличаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности.
Според законопроекта от 1 август тази година държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт трябва да започнат да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителната тежест ще се разпределя между работодателя и служителя в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - 60:40, както е при останалите работещи. Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. предвижда приходи и трансфери в размер на 5,25 млрд. евро. От тях 5,138 млрд. евро са здравноосигурителни приходи, включително 3,187 млрд. евро от здравноосигурителни вноски и 1,95 млрд. евро трансфери за здравно осигуряване. Общите разходи на НЗОК за 2026 г. са планирани на 5,256 млрд. евро. Приходите и разходите на касата се увеличават с 412,3 млн. евро, или с 8,5 на сто спрямо бюджета за 2025 година.
От опозицията вече декларираха, че няма да подкрепят проекта и настояват бюджетът да бъде върнат и преработен.
Още от България
Италиански институт: Цар Самуил се завърна - историческо събитие с политически последици за Балканите
"Немалко трудно пренебрегват факта, че пристигането на останките и пищната церемония, която го съпътства, съвпадат на практика с началото на предизборната кампания за президентските избори", пише коментаторът
Нова платформа осветява България - от изборите до парите зад политиката
„Обичам данните“, казва създателят на тази наистина впечатляваща платформа – Атанас Стоянов, суперпрограмист, който от години живее във Флорида, САЩ, но все по-често се връща в родината и май ще си остане тук.
Министерството на финансите : ГЕРБ разпространява неверни твърдения и внушения
"Сметната палата е независим орган и като такъв работата ѝ не подлежи на вмешателство. Твърдения за „устни указания“ от страна на МФ също противоречат на всякакви законоустановени практики", твърдят от там