Бизнес
Скандално: 503 дружества с руско участие са регистрирани у нас откакто Путин обяви война на Украйна
503 са дружествата с над 40% руско участие, които са регистрирани у нас за периода 2022-2023 г. Този период съвпада с началото на войната на Кремъл в Украйна, което обтегна отношенията между Москва и Запада и доведе до мащабни и безпрецедентни санкции срещу руската икономика, предаде БГНЕС.
През 2022 г. са регистрирани 230 дружества с над 40% собственост на руски юридически или физически лица. Това съобщават от Министерството на правосъдието в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров.
През 2023 г. техният брой съответно е 273.
За последните 5 години най-голям брой такива фирми са регистрирани в годината непосредствено преди избухването на пандемията от Ковид-19. През 2019 г. те са 466.
Припомняме, че общо 11 939 дружества, регистрирани в България, са собственост на руски физически или юридически лица.
От тази цифра най-голям е броят на дружествата, които са с едноличен собственик руско физическо или юридическо лице – 7118.
4659 са дружествата с ограничена отговорност с повече от 40 процента участие на руски физически или юридически лица.
А фирмите, в които като действителен собственик е вписан руски гражданин са 162.
Данните са към 2 септември 2024 г. и са въз основа на справки в Информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
По-рано рейтинговата агенция Moody's посочи, че в страната ни има 9581 фирми, които отговарят на условието за 40% руска собственост. По този показател страната ни заема второ място в Европейския съюз.
Рейтинговата агенция е идентифицирала 46 хиляди субекта в ЕС, притежание на руски фирми или на руски физически лица. Две трети от тях оперират в Чешката република – 12 480, в България – 9581, в Германия – 4296, в Латвия – 3338 и в Италия – 2539.
От юли 2024 г. кредитните и финансовите институции в ЕС са задължени да спазват новите изисквания за отчитане на сделките, извършвани от руски собственици, както е посочено от Европейската комисия. Тези изисквания задължават институциите да докладват за всички „средства“, прехвърлени от субект от ЕС към която и да е държава извън ЕС, когато трансакциите надхвърлят 100 000 евро и произхождат от субект с руска собственост.
Средствата включват финансови активи като пари в брой, чекове, вземания за пари, парични преводи и други платежни инструменти, депозити във финансови институции или други субекти, салда по сметки и дългове. През 2022 г. бяха издадени и конкретни насоки, свързани със забраната за приемане на депозити от руски граждани или физически лица, пребиваващи в Русия, които надхвърлят 100 000 евро.
Въвеждането на последното изискване за отчетност следва тази забрана и 12-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия, свързани с войната с Украйна. Регламентът има за цел да осигури по-добра оценка на потенциалните нарушения на свързаните с Русия санкции и да очертае източниците на приходи на Русия.
Фактор
През 2022 г. са регистрирани 230 дружества с над 40% собственост на руски юридически или физически лица. Това съобщават от Министерството на правосъдието в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров.
През 2023 г. техният брой съответно е 273.
За последните 5 години най-голям брой такива фирми са регистрирани в годината непосредствено преди избухването на пандемията от Ковид-19. През 2019 г. те са 466.
Припомняме, че общо 11 939 дружества, регистрирани в България, са собственост на руски физически или юридически лица.
От тази цифра най-голям е броят на дружествата, които са с едноличен собственик руско физическо или юридическо лице – 7118.
4659 са дружествата с ограничена отговорност с повече от 40 процента участие на руски физически или юридически лица.
А фирмите, в които като действителен собственик е вписан руски гражданин са 162.
Данните са към 2 септември 2024 г. и са въз основа на справки в Информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
По-рано рейтинговата агенция Moody's посочи, че в страната ни има 9581 фирми, които отговарят на условието за 40% руска собственост. По този показател страната ни заема второ място в Европейския съюз.
Рейтинговата агенция е идентифицирала 46 хиляди субекта в ЕС, притежание на руски фирми или на руски физически лица. Две трети от тях оперират в Чешката република – 12 480, в България – 9581, в Германия – 4296, в Латвия – 3338 и в Италия – 2539.
От юли 2024 г. кредитните и финансовите институции в ЕС са задължени да спазват новите изисквания за отчитане на сделките, извършвани от руски собственици, както е посочено от Европейската комисия. Тези изисквания задължават институциите да докладват за всички „средства“, прехвърлени от субект от ЕС към която и да е държава извън ЕС, когато трансакциите надхвърлят 100 000 евро и произхождат от субект с руска собственост.
Средствата включват финансови активи като пари в брой, чекове, вземания за пари, парични преводи и други платежни инструменти, депозити във финансови институции или други субекти, салда по сметки и дългове. През 2022 г. бяха издадени и конкретни насоки, свързани със забраната за приемане на депозити от руски граждани или физически лица, пребиваващи в Русия, които надхвърлят 100 000 евро.
Въвеждането на последното изискване за отчетност следва тази забрана и 12-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия, свързани с войната с Украйна. Регламентът има за цел да осигури по-добра оценка на потенциалните нарушения на свързаните с Русия санкции и да очертае източниците на приходи на Русия.
Още от Бизнес
Шок в Европа: Цената на газа надхвърли 100 евро за мегаватчас
Отново, заради геополитическата турбулентност, Европа е изправена пред нова енергийна криза, предупреждава Дан Йоргесен
ЕС затяга правилата за Temu: Какво се променя за потребителите и цените?
Европейската комисия прие плана за коригиращи действия на китайската платформа за онлайн търговия Temu, след като през май 2026 г. наложи на компанията глоба от 200 милиона евро за нарушения на европейския Акт за цифровите услуги (DSA)
Прогресивните вдигат здраво данъци и осигуровки
Вместо да ограничат неефективните публични разходи, управляващите планират да събират все повече пари от гражданите и бизнеса