Президентът на Колумбия Густаво Петро предложи да се възстанови Велика Колумбия - държавата, която е обединявала северозападната част на Южна Америка в началото на 19-и век.

Петро публикува карта и написа: "Това е Велика Колумбия; това беше идеята на Боливар, и аз предлагам – чрез конституционно гласуване на населението – да я възстановим като конфедерация от автономни нации".

Велика Колумбия съществува между 1819 и 1831 г. Тя е създадена по време на борбите за независимост от Испания. Територията ѝ е била огромна - над 3 млн. кв. км., и е включвала днешните държави Колумбия, Венецуела, Еквадор, Панама, части от Перу, Гвиана и Бразилия, както и Москитовия бряг -  крайбрежната ивица на Карибско море при Никарагуа и Коста Рика. Столицата е била Богота, а Симон Боливар е нейният първи президент.

През 1830 г. Симон Боливар, разочарован от опитите на местните лидери да се отделят, подава оставка, казвайки известната фраза: "Всички, които служеха на революцията, разораха морето". Малко след това той умира. До 1831 г. Венецуела и Еквадор официално се отделят, което слага край на съществуването на Велика Колумбия.

Знамената на Колумбия, Венецуела и Еквадор и до днес използват едни и същи цветове (жълто, синьо и червено), което е пряко наследство от общата им история в рамките на Велика Колумбия.

Предложението на Густаво Петро към този момент на практика означава преначертаване на границите на половин Южна Америка. Дали предложението на Петро е визионерски поглед към бъдещето или просто опит за 'разоряване на морето', както горчиво се е изразил самият Симон Боливар преди два века, предстои да разберем. Едно е сигурно - идеята за съживяване на призрака на Боливар е много по-малко романтична, отколкото скандална за съседните на Колумбия държави.