Откритие от Хавайската обсерватория Pan-STARRS разкрива, че малък астероид – 2025 PN7 – обикаля около Слънцето в синхрон със Земята вече 70 години. Новата „квази-луна“ е доказателство, че нашата орбита все още крие тайни.
Земята има нов спътник: Учени потвърдиха за „квази-луна“, която ни следва от десетилетия
В нашето космическо пътешествие около Слънцето не сме съвсем сами. Астрономи потвърдиха съществуването на нов, макар и временен, спътник на Земята – малък астероид, наречен 2025 PN7. Оказва се, че този мистериозен обект ни е бил таен спътник в продължение на десетилетия, оставайки напълно незабелязан до това лято.
Откритието, направено от обсерваторията Pan-STARRS в Хавай, разкрива, че 2025 PN7 е т.нар. „квази-спътник“ или „квази-луна“. Това е специален клас небесни тела, които създават перфектната илюзия, че обикалят около нашата планета. Информацията е базирана на публикация в престижното издание Smithsonian Magazine.
Какво е „квази-луна“? Илюзия в орбита
Преди да си представим втора пълноценна луна в небето, е важно да уточним – квази-луните не са истински луни. Основната разлика е в гравитацията.
Истинска луна: Гравитационно е свързана със своята планета и обикаля около нея (както нашата Луна обикаля Земята).
Квази-луна: Не е гравитационно свързана със Земята. Всъщност това е астероид, който обикаля около Слънцето по орбита, която е изключително сходна с тази на Земята.
Поради тази синхронизирана орбита, от наша гледна точка на Земята изглежда, сякаш астероидът бавно се върти около нас. В действителност обаче и двата обекта – Земята и квази-луната – обикалят заедно около Слънцето като партньори в сложен космически танц.
Новият съсед: Какво знаем за 2025 PN7?
Макар и да е бил наш спътник толкова дълго, 2025 PN7 е останал скрит по основателни причини. Той е изключително малък и блед. Учените изчисляват, че диаметърът му е едва около 19 метра, а яркостта му е толкова слаба, че е напълно невъзможно да бъде забелязан с любителски телескоп.
- Откритие: Забелязан е за първи път това лято, когато се е доближил максимално до Земята.
- Идентификация: Първият, който предполага, че това е квази-спътник, е любителят астроном Адриен Кофине на 30 август.
- Орбита: Анализите показват, че 2025 PN7 е бил наш квази-спътник от около 1955 г. и ще остане в такава орбита още около 60 години.
Това го прави най-малкият и най-нестабилният от осемте известни досега квази-спътници на Земята. Според учените, обектът почти сигурно е скалист астероид от естествен произход, а не останки от стар сателит или космически боклук.
Не сме сами: Другите „спътници“ на Земята
Квази-луните са само един от начините, по които малки небесни тела могат да "придружават" нашата планета. Астрономите познават и други интересни орбити:
Троянски орбити: Астероиди, които се движат в стабилни зони постоянно пред или зад планетата в нейната орбита. Юпитер е известен със своите огромни рояци от Троянски астероиди, които ще бъдат изследвани от мисията Lucy на НАСА.
Орбити тип „подкова“: При тях обектът периодично сменя позицията си, като ту изпреварва, ту изостава от планетата, но на по-голямо разстояние.
С времето повечето от познатите ни квази-луни ще преминат в троянски или подковообразни орбити, доказвайки за пореден път колко динамична е нашата Слънчева система. Дори в собствения ни космически квартал все още има скрити тайни, които чакат да бъдат открити.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации