"Слава на Русия" е нацисти лозунг, уважаеми! Това е исторически факт

Светослав Пинтев

Родните "борци" за "денацификация на Украйна непрекъснато използват израза "Слава на Русия" в социалните мрежи и не само.

Това издава три неща- неграмотност , глупост и еничарски синдром. Така наричам маниакалното желание на тази порода да е под руски ботуш- бил той комунистически, нацистки, какъвто и да е. 

А това е най-ясната индикация, че у нас крепне особен вид мракобесното учение. И би трябвало да се вземат законодателни мерки, които едва ли ще дочакаме от днешното парламентарно мнозинство.

Да видим.

"Слава на Русия" е нацисти лозунг, уважаеми и това е исторически факт.

 Историята на лозунга „Слава России!“

демонстрира  как политически послания, възникнали в средите на руските фашистки и нацистки симпатизанти през XX век, могат постепенно да бъдат превърнати в част от официалната държавна реторика и да покажат накъде се движи държавата. При путинския режим това никак не е случайно, апропо.

Днес тази фраза се използва от руската държавна пропаганда като израз на патриотизъм и национална гордост. 

Историческият ѝ произход обаче е свързан с руските нацистки организации от 30-те години, а в съвременния контекст тя е включена в идеологическия арсенал на режима на Владимир Путин, особено след началото на войната срещу Украйна.

Нацистките и фашистки корени на лозунга

Лозунгът „Слава России!“ получава официален статут през 1936 г. в Общоруската фашистка партия (ВФП), създадена в Харбин, Манджурия, сред руската емиграция, напуснала Русия след болшевишката революция.

Организацията е ръководена от Константин Родзаевски — политик, който открито симпатизира на европейските фашистки движения и изгражда партията по образец на италианския фашизъм и германския националсоциализъм.

В партийния ритуал поздравът „Слава России!“ е съпроводен с вдигане на дясната ръка — жест, взаимстван директно от нацисткия поздрав.

За руските нацисти и фашисти от този период лозунгът не е просто патриотична фраза, а част от идеология, основана върху култа към държавата, етническия национализъм и разделението на обществото на „свои“ и „врагове“.

По време на Втората световна война подобни символи са използвани и от част от руските антиболшевишки структури, които си сътрудничат с Нацистка Германия.

Завръщането на радикалния национализъм след разпада на СССР

След 1991 г. лозунгът постепенно се връща в руското публично пространство чрез крайнодесни организации.

Сред най-известните движения, които го използват, е „Руско национално единство“ (РНЕ) на Александър Баркашов — организация, която проповядва етнически национализъм и използва символика, близка до европейските неонацистки движения.

Фразата присъства и на т.нар. „Руски марш“ — ежегодни прояви, в които участват различни ултранационалистически групи, включително неонацистки среди.

До началото на XXI век „Слава России!“ остава основно символ на радикалната руска десница.

Дмитрий Рогозин и пренасянето на радикалния национализъм във властта

Дмитрий Рогозин е един от най-показателните примери за начина, по който крайният национализъм постепенно преминава от периферията към центъра на руската политика.

Бивш вицепремиер на Русия и бивш ръководител на „Роскосмос“, Рогозин, който беше ранен в задните части в Украйна, започва политическата си кариера сред националистически движения през 90-те години.

Като лидер на Конгреса на руските общини и по-късно като една от водещите фигури в партия „Родина“, той използва твърда националистическа реторика.

Най-известният пример е предизборният клип на партия „Родина“ от 2005 г., който предизвиква обвинения в разпалване на етническа омраза и става причина партията да бъде отстранена от участие в изборите в Москва.

Рогозин е свързван и с ранните издания на „Руския марш“, където участват крайнодесни и неонацистки групировки. Така той се превръща в една от фигурите, чрез които радикалният национализъм започва да бъде включван в официалната политика.

Вместо да бъде изолиран, Рогозин постепенно е интегриран в държавния апарат на Владимир Путин. Това показва един от основните механизми на Кремъл — не унищожаване на крайния национализъм, а неговото използване като политически инструмент.

От маргинален лозунг до официален символ на режима

Преломният момент настъпва през 2012 г., когато Владимир Путин използва лозунга „Слава России!“ по време на митинг след президентските избори.

След този момент фразата окончателно излиза извън рамките на крайнодесните групировки и започва да се използва като част от официалния политически език.

След анексирането на Крим през 2014 г. и началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г. лозунгът се превръща в елемент от руската военна пропаганда и мобилизация.

Той присъства на държавни мероприятия, проправителствени митинги, във военни обръщения и в публичните изказвания на руски представители.

Защо посланието остава свързано с нацисткия модел

Проблемът с „Слава России!“ не е само в неговия исторически произход, а и в начина, по който е използван в съвременната руска политика.

Лозунгът е свързан с идеология, която поставя руската държава като носител на особена историческа мисия, отрича пълната самостоятелност на съседни народи и оправдава използването на сила за разширяване на руското влияние.

Това напомня основни характеристики на агресивните националистически и нацистки идеологии — убеждението, че една нация има право да определя съдбата на други народи.

Именно подобна идеологическа рамка беше използвана за оправдание на руската агресия срещу Украйна. Кремъл говори за „денацификация“, но едновременно с това използва исторически символи, език и методи, характерни за крайните националистически движения.

Парадоксът на съвременния руски режим е, че той използва обвинения в „нацизъм“ срещу своите противници, докато в същото време включва в собствената си идеологическа система символи и елементи, произлезли от руския фашистки и нацистки политически спектър.