20 август е славна дата в българската военна история. През 917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват армията на Византия в битката при Ахелой.
Византийците са предвождани от магистър Лъв Фока, а сраженията са непосредствено да река Ахелой. Симеон печели решителна победа, сражението е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. В него вземат участие над 120 000 души.
Основните източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но има такива в разказа за чудото на свети Георги и в съчинението на ал-Масуди. От тези извори става ясно, че в българската армия участвали също маджари и печенеги. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон е огромна и възлиза на 60 000 души.
Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, великият доместик магистър Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейците. Отхвърлени към морето те се паникьосват и започват да бягат.
Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч.
Фактор
Византийците са предвождани от магистър Лъв Фока, а сраженията са непосредствено да река Ахелой. Симеон печели решителна победа, сражението е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. В него вземат участие над 120 000 души.
Основните източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но има такива в разказа за чудото на свети Георги и в съчинението на ал-Масуди. От тези извори става ясно, че в българската армия участвали също маджари и печенеги. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон е огромна и възлиза на 60 000 души.
Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, великият доместик магистър Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейците. Отхвърлени към морето те се паникьосват и започват да бягат.
Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч.
Още от От редактора
113 години от трагично земетресение в Северна България
Денят на земетресението е съвпаднал с Черешова Задушница и голяма част от населението в Горна Оряховица, Търново и околността се е запътила към църкви и гробища, други са били на полето, което е и известен шанс жертвите да не са толкова много
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части