На днешната дата през далечната 917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват армията на Византия в битката при Ахелой.

Византийците са предвождани от магистър Лъв Фока. България, а сраженията са непосредствено да река Ахелой. Симеон печели решителна победа, сражението е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. В него вземат участие над 120 000 души.

Основните източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но има такива в разказа за чудото на свети Георги и в съчинението на ал-Масуди. От тези извори става ясно, че в българската армия участвали също маджари и печенги. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон е огромна и възлиза на 60 000 души.

Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, великият доместик магистър Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва.

В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейците. Отхвърлени към морето те се паникьосват и започват да бягат.

Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч.