България направи исторически геополитически завой, подписвайки на 30 март 2026 г. в Киев дългосрочно споразумение за сигурност с Украйна. Документът, парафиран от президента Володимир Зеленски и премиера Андрей Гюров, бележи окончателно прекъсване на отбранителните връзки с Русия — нещо, което страната отлагаше повече от три години след началото на войната.

Според анализ на France-Jeunes* това не е просто поредно двустранно споразумение, а символичен край на 70-годишна зависимост от Москва. България беше последната държава от НАТО, която не беше формализирала подобен разрив, въпреки че още от 2022 г. реално участваше във военната подкрепа за Киев.

Споразумението включва съвместно производство на оръжия и дронове, енергийно сътрудничество и превръщането на България в ключов логистичен коридор за помощ към Украйна. Финансирането ще се осигурява и чрез европейската програма SAFE на стойност 150 млрд. евро.

Решението идва след години на вътрешни колебания, продиктувани от дълбоки икономически, политически и културни връзки с Русия — от енергийната зависимост от „Газпром“, през влиянието на БСП, до историческата близост между двете общества. Въпреки това България се оказа парадоксален фактор във войната — по данни на Урсула фон дер Лайен, още в началото на конфликта една трета от боеприпасите за Украйна са били произведени именно в страната, макар и чрез посредници.

Подписването на споразумението отразява и вече започнал индустриален преход. Германската Rheinmetall инвестира 1 млрд. евро в производство по стандартите на НАТО, което окончателно пренасочва българската отбранителна индустрия към западната орбита.

Зад този завой стои и поколенческа промяна — младите българи, формирани в европейска среда, постепенно променят обществените нагласи и изместват традиционния проруски наратив.

Рискът обаче остава. Анализът предупреждава, че Москва може да отговори с хибридни атаки — дезинформация, киберудари и натиск в Черно море. Ключовият въпрос е докъде може да стигне Русия, без да провокира активиране на член 5 от НАТО.

С подписа си България окончателно премина Рубикон — от сивата зона на балансиране към ясна геополитическа позиция, заключава в анализа си France-Jeunes.

*France-Jeunes е френска медийна платформа, създадена с цел да предоставя пространство за изява на млади автори и журналисти. Тя функционира като онлайн списание, където потребителите могат да публикуват свои текстове, мнения и творчески материали. Проектът е известен с това, че насърчава гражданската активност и свободното изразяване сред младежите във Франция.