След 2 часа и половина скандали, парламентът прие на първо четене промените в Закона за въвеждане на еврото, внесени от правителството, предаде БНТ.

Опозицията реагира остро срещу увеличените правомощия на КЗК и КЗП, драстично завишените санкции достигащи до 200 000 лева за фирмите, възможността държавата директно да се намесва на пазара при прекомерно вдигнати цени и забраната да се повишават необосновано цените до края на следващата година.

"Законопроектът изхожда от грешна философия. Правителството последните 6 месеца мина през мекия социализъм и заяви към социалистическия подход към икономиката, към дълбока намеса на държавата в икономиката." - каза Божидар Божанов от ПП-ДБ. 

Асен Василев от ПП също се изказа критично: ИОпити за контролиране на цените, изкуствено, не работят. Това е икономически доказано. Единственото, което се случва при такива опити е търговците, изпреварващо, по-рано отколкото трябва, вдигат цените."

"Другарите от ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН искат да реставрират комунизма. заради тяхната недалновидност има чудовищна инфлация." - заяви Ангел Георгиев от "Възраждане".

Ивайло Мирчев от ПП-ДБ препоръча десни мерки: "Овладяването на цените минава през нашия десен пакет от мерки. Там са включени мерки по отношение на продуктовите такси, тъй като се увеличава в момента техниката и така наречената турбоконкуренция - наше предложение, с което цените в магазините всяка сутрин в 8:00 часа биват обявявани."

"С този закон се отменя пазарната икономика. Как така с фиксирани цени и администрацията ще тръгне сега по магазините и фирмите да състава актове и то с такива огромни глоби." - твърди Атанас Атанасов от ПП-ДБ. 

"Дали ще разграждаме пазарната икономика, ще я отменяме и ще връщаме социализъма?!. Аз не бих си позволи да кажа това за хора, чиято 25-годишна кариера е правене на пазарна икономика." - репликира Йордан Цонев от "ДПС-Ново начало". 

Хасан Адемов от АПС се изказа критично: "Става въпрос за извънредно законодателство. Този законопроект по определени причини, даже част от които обективни, не е минал през обществено обсъждане и в този смисъл голяма част от предложенията са достатъчно спорни."

Мария Илиева от "Величие" също отправи упреци: ИТака че, този закон е пореден пример за един некадърен закон, който няма да доведе до нищо добро, освен до последващ хаос във всички търговци, които трябва да го прилагат и рекет върху фирмите които са неудобни."

Атанас Атанасов от "БСП - Обединена левица" защити законопроекта: "Много е важно българските граждани да знаят, че имат държава зад гърба си и целият този процес по преминаване от левове към евро няма да ги лиши от нито една стотинка от техния доход."

Наложи се председателят на бюджетната комисия Делян Добрев да обясни целта на промените:

"Тези текстове са, за да знае бизнесът, че не може да ползва ситуацията с преминаване към еврото, за да увеличава необосновано цените и на място бизнеса, че не може да използва преминаване към еврото и да не вдигат цените." - посочи той.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подкрепи предложението законът да важи до края на следващата година и успокои опозицията, че техните аргументи ще бъдат взети предвид.

"Аз вярвам на Росен Желязков като най-добрият администратор в България, че е предложил закон, който в рамките на този период да може да ограничи спекулата. Разбира се, между първо или второ четене всички тези организации, търговци, могат да седнат и така сме го правели години наред, веригите, да видят ценообразуването, да видят кое е наложило маслото да стане толкова скъпо и ако някой е допуснал тази спекула, съответно КЗК, другите органи да му наложат глоби, с които да върнат в бюджета парите, които са взели на българите." - отбеляза Борисов.

По-рано днес, след 2 часа скандали в залата, парламентът актуализира инвестиционната програма на общините. Опозицията обвини управляващите, че така ще дели общините на наши и ваши, причината - заявени проекти за 3,8 млрд. и само 1,7 млрд. осигурено финансиране, което няма да стигне за всички. С приетата промяна инвестиционната програма за целия период става 8,1 млрд. лв., от които 3,8 за 2025 г. и 4,3 млрд. лв. за 2026 - 2027 г., и обхваща 3472 проекта.