След европейското фиаско Радев обяви изолацията за „принос към мира“

Премиерът Румен Радев използва началото на заседанието на Министерския съвет, за да защити спорните позиции на България по време на преговорите за 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, като ги представи като принос на страната за европейската външна политика и за „постигането на мир“.

„Тази седмица България даде своя принос за формирането на европейската външна политика“, заяви министър-председателят. По думите му Брюксел е уважил резервите на София срещу включването в санкционния списък на три физически лица – руския патриарх Кирил, собственика на „Лукойл“ Вагит Алекперов и Искандер Махмудов, чието име беше свързано с доставката на резервни части за мотрисите на софийското метро.

Радев настоя, че позицията на България не е била насочена към защитата на конкретни личности, а към отстояването на националните интереси в областта на енергетиката и транспорта. Той посочи, че подобен подход следват и други държави членки на Европейския съюз.

Министър-председателят аргументира и възражението срещу санкционирането на патриарх Кирил с тезата, че „религията не трябва да се превръща в инструмент на политическо противопоставяне, особено в условията на война в Европа“.

Най-силна реакция обаче предизвика твърдението му, че всяко решение, което води до деескалация, представлява принос към мира.

„Всяко решение, което допринася за деескалация, е принос към мира, който искат всички нормални хора – и на Запад, и на Изток“, заяви Радев.

Премиерът защити и решението България да не се включи в консултациите на неформалната „Коалиция на желаещите“, като подчерта, че това е част от последователната политика на правителството. По думите му присъствието на българската делегация в Париж е било единствено израз на уважение към президента Еманюел Макрон и към съюзническите отношения между България и Франция.

В заключение Радев заяви, че според него „стратегическото пробуждане на Европа трябва да започне с активни усилия за преговори, насочени към възстановяване на мира и изграждането на нова, устойчива и ефективна система за сигурност“.

Изказването идва на фона на критики към външнополитическите сигнали, които България изпрати през последните дни. Според част от анализаторите и представители на проевропейските политически сили отказът на страната да се присъедини към някои общи инициативи на европейските партньори и резервите по санкционния пакет създават впечатление за дистанциране от общата линия на ЕС и отслабват позициите на София в рамките на съюза. На този фон определянето на тези действия като „принос за мира“ се възприема от критиците като политически и популистки прочит на случилото се, който не променя факта, че България остана извън ключови формати за обсъждане на европейската политика за сигурност, отдалечавайки ни от нашите съюзници в рамките на ЕС и НАТО.