След масови съкращения: И директорът на Washington post напуска

Washington post обяви на 7 февруари, че главният изпълнителен директор и издател Уил Луис напуска поста си с незабавен ефект, само дни след като вестникът, собственост на милиардера и основател на „Амазон“ Джеф Безос, извърши сериозни съкращения на персонала, които разгневиха читателите, предаде АФП.

Луис, който е британец, беше остро критикуван за управлението на вестника през двегодишния си мандат, в който се опита да обърне финансовите загуби на изданието. През този период стотици журналисти на Washington post  – включително повечето от кореспондентите в чужбина, местни и спортни журналисти – бяха уволнени. Според доклад на Ню Йорк Таймс, около 300 от 800-те журналисти на вестника са били съкратени.

Сред съкратените са и цялото представителство на вестника в Близкия изток, както и кореспондентът в Киев, който отразява войната в Украйна. Прекратено е и ежедневното подкаст предаване на вестника Post Reports, предаде БГНЕС.

„Не е възможно да се изчисли ефектът от загубата на 300 журналисти, които държат властта отговорна, разкриват корупция, отразяват войни и информират дали училищата ще отворят при снеговалеж“, заяви уволнената разследваща репортерка Мариса Джей Ланг.

Луис беше заменен от Джеф Д'Онофрио, бивш изпълнителен директор на социалната платформа Tumblr, който се присъедини към „Вашингтон пост“ като финансов директор миналата година. В имейл до служителите, споделен в социалните мрежи от репортер на вестника, Луис заявява, че е дошло „правилното време да се оттегли“.

Въпреки че цялата индустрия на печатните медии в САЩ се бори със сериозни икономически трудности, Washington post, дори с милиардер в подкрепа, не успя да постигне финансова стабилност, в отличие от други национални вестници като Ню Йорк Таймс и Уолстрийт джърнъл.

През времето на Луис на поста, Безос и той бяха обвинени в директно намесване в редакционната независимост на вестника. Сред скандалите беше и отказът на вестника да подкрепи Камала Харис в изборите през 2024 г., което доведе до загуба на около 250 000 цифрови абонати и финансови загуби от около 100 милиона долара през същата година.

Критиците на съкращенията и намесата в редакционната политика на вестника изразиха опасения, че отслабеното издание ще има все по-малка способност да държи властта отговорна, а бившият главен редактор Мартин Барон определи съкращенията като „едни от най-мракните дни в историята на едно от най-великите новинарски издания в света“.