Момчил Дойчев, bulgariaanalytica.org

Както и прогнозирах в предишната си статия за изборните резултати в Германия, формирането на управляваща коалиция се оказа изключително трудна задача. След проведените консултации за съставяне на правителство на този етап Германия се оказва в навечерие на задаваща се политическа криза. Преговорите за сформиране на коалиция завършиха с неуспех след оттеглянето на либералната Партия на свободните демократи /ПСД/. С това форматът „Ямайка“ между християндемократите на Меркел, Зелените и либералдемократите на Кристиян Линднер се провали.
 
Проведените преговори показаха, нещо на пръв поглед странно. По определение дясно-центристката партия ХДС на Меркел се оказа по-близка идейно с левичарската партия на Зелените, отколкото както със своя баварски двойник – либерално-консервативния ХСС, така и с центристката либерална ПСД. Всъщност последните години и особено под ръководството на Меркел ХДС отиде толкова наляво, че дори Свободните демократи станаха по-дясна партия от тях. Това не е просто продукт на голямата коалиция с лявоцентристката СДП. По-скоро е резултат от процес, който вътрешно подрива и подменя християндемократичните ценности с левичарски ултралиберални мантри. Кои са те е повече от ясно – идеологията на репресивната политическа коректност и политиката на левичарски мултикултурализъм, които просто са антиподи както на християнското съпричастие със слабите и бедните, така и с класическата либерална толерантност. Мултикултурализмът е всъщност ляволиберален отровен двойник на провалилия се „социалистически интернационализъм“, а „политическата коректност“ –  на репресивната „пролетарска“ безпардонност.
 
А това вече е крайно опасно за демокрацията, защото днес в Бундестага имаме две крайни /макар и по сравнително цивилизован немски начин!/ радикални партии – Алтернативата за Германия, които са нещо като „десни“ путинисти – от една страна и „Левите“, т.е. неокомунистическите, „леви“ путинисти – от друга. Между тях – „крайнодесните“ и „крайнолевите“ всъщност същностните различия са само по отношение на емигрантската политика – иначе по всичко друго те са по-скоро открито авторитарни, отколкото демократични партии.
 
Интересно е, че по места, дори в столицата социалдемократите /СДП/ са в съюз с „Левите“, т.е. с неокомунистите, но никъде Меркел не е и помисляла да направи съюз с АзП!
 
Защото е „политически коректно“, т.е. в реда не нещата червено-червена коалиция СДП-Левите, но не и черно-черна коалиция ХДС/ХСС-Алтернатива за Германия! Впрочем според мене „Алтернативата“ е изцяло продукт на погрешната ултралиберална левичарска политика на Меркел по отношение на масовата арабска и ислямска емиграция. Неуспех на Меркел да състави правителство ще доведе до нови избори, а на тях със сигурност ще се получи нова патова ситуация, ако не и по-лоша, защото има вероятност АзГ да разшири своето влияние, а с още по-голям успех да се поздравят и неокомунистите. Такова радикализиране няма да е изгодно на Германия, Европа и света.
 
Никак не е парадоксално, че точно лидерът на либералдемократите-центристи Линднер напуска преговорите. Според него ХДС и Зелените са настоявали либералите да направят най-много и най-големи отстъпки от предизборната си програма. Но горчивият опит от отстъпките в името на коалицията и съвместното управление с Меркел през 2009-2013 на предишните избори през 2013 г. доведе до изборното фиаско либералите. Тогава за първи път в историята си те не влязоха в Бундестага. Логично Линднер го формулира така: „По-добре да не управляваме, отколкото да изглежда, че управляваме“.
 
Възможностите пред Меркел са три:
 
1. Да сформира правителство на малцинството между ХДС/ХСС и Зелените. Както вече казах, ХДС стои по-близо до тях, отколкото до либералите. Този съюз ще доближи и Германия до либерална Франция по отношение визията за бъдещето на Европейския съюз, доколкото подобна визия има и френския президент Еманюел Макрон. Този сценарий би улеснил намирането на разбирателство в ЕС, а ще може да разчита на дискретна подкрепа от социалдемократите, с което би следвало Германия да запази позицията си на „двигател на ЕС“. Само че това крие опасности, доколкото ХСС няма да е съгласен на нов ляволиберален курс, особено по мигрантската тема, по която позициите на ХСС са пряко противоположни на позициите на Зелените. Това означава, че ръцете на Меркел ще бъдат вързани за по-сериозни инициативи и на германско, и на европейско равнище.
2. Да потърси стария и изпитан партньор за голяма коалиция – Социалдемократите на Мартин Шулц. Но СДП е в тежка криза и не би рискувала да се обезличи напълно, което на следващи избори може да доведе до нейното трайно маргинализиране. Освен това тази нова голяма коалиция ще бъде много по-слаба от предишната и ще доведе до това „Алтернатива за Германия“ да е основна опозиционна сила с тенденция към разрастващо се влияние.
3. Третата опция на Меркел са нови предсрочни избори. Това е опасно за политическото бъдеще на Меркел, защото сегашният неуспех да състави правителство подронва силно ролята на водената от нея коалиция по време на изборите и в следващия парламент. При реализация на този вариант и изборен резултат, който е съизмерим с настоящия, Меркел би намалила личното си влияние и рано или по-късно ще бъде принудена да подаде оставка.
Меркел може да се измъкне от ситуацията с умен и неочакван ход, с който да постави в трудно положение и своите бъдещи съюзници и най-вече своите съперници. Всъщност като изключим антисистемните партии АзГ и „Левите“, като че ли никой в Германия няма интерес от нови избори. Това би помогнало на Меркел да играе „ва банк“ като формира правителство на малцинството и разчита на „тематични мнозинства“ при всеки свой ход в парламента. За това се изискват изключителни политически качества.
 
Каквото и решение да вземе Меркел, нейният четвърти мандат няма да е такъв, какъвто тя си мислеше, че ще бъде. Все пак връщането към изпитаните християндемократични ценности и политики може да се окаже разковниче за връщане на онези избиратели на ХДС, които сега гласуват за АзГ. Ако Меркел рязко посочи готовност за промяна в тази посока и ако е сигурна, че възможностите за хибридно въздействие на АзГ ще са ограничени на едни нови избори, ако се договори и с Шулц, който да издигне предизборна платформа, маргинализираща крайнолевите, то тогава нови избори напролет могат да се окажат твърде възможни. Тогава постигането на успех от системните партии, който засега изглежда почти невероятен, може и да се случи.