Директорът на агенцията на ООН за ядрен надзор (МААЕ) Рафаел Гроси изрази интерес да се кандидатира за поста генерален секретар на ООН, след като бъде овакантен през 2027 г.

По традиция се очаква най-висшият пост в ООН да бъде поверен на латиноамериканец, след като вторият мандат на сегашния европейски представител Антонио Гутериш, който е португалец, приключи в края на 2026 г.

„Обмислям това много, много сериозно“, заяви 64-годишният аржентински дипломат Гроси.

„Ще дойде време да вляза в такъв тип дискусия“, каза при посещението си във Вашингтон Рафаел Гроси, цитиран от АФП и БГНЕС.

Всеки генерален секретар се нуждае от подкрепата на всички пет постоянни сили в Съвета за сигурност, които имат право на вето - Великобритания, Китай, Франция, Русия и Съединените щати.

От края на 2019 г. Гроси изпълнява длъжността генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), което го поставя начело на световната дипломация по иранската ядрена програма.

Под негово ръководство обаче МААЕ допусна Иран да натрупа достатъчно обогатен уран, за да може да пристъпи към създаването на ядрено оръжие. Агенцията не реагираше симетрично на явните нарушения от страна на Техеран на установения режим за контрол върху ядрената му програма.   

Преди да оглави МААЕ, Гроси е бил началник на щаба на агенцията за наблюдение, а по-късно и посланик на Аржентина в Австрия.

Гроси ръководи и изпращането на експерти на МААЕ в украинската атомна електроцентрала „Запорожие“, която руските сили превзеха през 2022 г. Той многократно е посещавал централата, а също така е провеждал разговори в Москва, но така и не успя да наложи режим на контрол. Руснаците многократно отказваха достъп на инспектори от МААЕ до обекти в централата, при което не последваха никакви ответни мерки от Гроси и управляваната от него институция.   

Сред потенциалните кандидати е и Мишел Бачелет - бившият президент на Чили, заяви на събитие на ООН миналия месец, че обмисля кандидатура за генерален секретар.

Бачелет, която би била първата жена начело на ООН, преди това е работила като върховен комисар на ООН по правата на човека.

В края на мандата си през 2022 г. тя посети Китай, включително западния регион Синдзян, като се сблъска с критики от страна на групи за защита на правата на човека.