След разговора Вучич-Путин! ЕС зове Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия

Европейската комисия напомни на Сърбия, че като кандидат за членство трябва да съгласува външната и енергийната си политика с тази на Европейския съюз, включително по отношение на санкциите срещу Русия.

Позицията беше изразена след телефонния разговор между вече бившия сръбски президент Александър Вучич и руския държавен глава Владимир Путин на 26 септември.

„Като страна кандидат от Сърбия се очаква да съгласува политиките си с целите на ЕС, включително енергийната и външната политика, и да бъде надежден партньор, който следва същата стратегическа посока“, заяви пред РСЕ говорителят на Европейската комисия Гийом Мерсие.

Той припомни, че ЕС възнамерява до края на 2027 г. постепенно и ефективно да прекрати вноса на руски газ и петрол. Брюксел очаква държавите кандидатки също да се движат в тази посока.

Според Мерсие европейските институции увеличават подкрепата за енергийната сигурност на Западните Балкани. Целта е да бъде намалена зависимостта от изкопаеми горива, да се разнообразят маршрутите за доставка и да се подобри свързаността на енергийните мрежи в региона.

„След началото на руската агресивна война срещу Украйна видяхме колко важно е това и какви проблеми може да създаде зависимостта за всяка европейска държава, включително за Сърбия“, подчерта говорителят.

Разговорът между Вучич и Путин се състоя ден преди сръбският президент да подаде оставка, за да поведе листата на Сръбската прогресивна партия на предсрочните парламентарни избори на 25 октомври и при победа да се кандидатира за министър-председател.

Сред основните теми на разговора беше газовото споразумение между Белград и Москва. Настоящият краткосрочен договор за доставки изтича на 30 септември, а Сърбия внася от Русия над 80% от необходимия ѝ природен газ.

Белград не успя да договори нов дългосрочен контракт след изтичането на предишното тригодишно споразумение през лятото на 2025 г. Оттогава Москва удължава договора чрез краткосрочни анекси. Настоящото споразумение беше продължено през юни за още три месеца.

След разговора с Путин Вучич изрази увереност, че срокът на газовия договор отново ще бъде удължен. Той заяви също, че бъдещите сръбски президенти трябва да защитават интересите на страната и да запазят нейния баланс в отношенията с основните международни сили.

Европейската комисия потвърди, че е запозната с разговора, но подчерта, че отношенията с Москва не могат да продължат по досегашния начин.

„Нашата позиция винаги е била напълно ясна пред партньорите ни, включително пред държавите кандидатки като Сърбия: отношенията с Русия не могат да се развиват така, сякаш всичко е постарому с режима на Путин, и то в сянката на непровокираната и неоправдана руска агресивна война срещу Украйна“, заяви Мерсие.

Той напомни, че с подаването на молба за членство в ЕС Сърбия доброволно е поела ангажимент постепенно да съгласува политиката си с европейската, включително в областта на външните отношения и сигурността.

„Съгласуваността на Сърбия с нашата обща външна политика и политика на сигурност остава значително по-ниска от тази на останалите държави кандидатки от Западните Балкани. Затова Сърбия трябва приоритетно да засили усилията си за постигане на последователно и значително по-високо равнище на съгласуваност, включително по отношение на санкциите срещу Русия. Искаме да можем да разчитаме на Сърбия като на надежден партньор“, каза говорителят на Европейската комисия.

Преговорите между Белград и Брюксел за членство са в застой, като една от причините е недостатъчното съответствие на сръбската външна политика с тази на ЕС. След началото на руското нахлуване в Украйна Сърбия отказа да въведе санкции срещу Москва и загуби позицията си на водеща държава в процеса на разширяване.

Равнището на съгласуваност на Белград с европейската санкционна политика е около 60%. | БГНЕС