След разговора Вучич-Путин! ЕС зове Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия

Европейската комисия напомни на Сърбия, че като страна кандидат за членство в Европейския съюз се очаква постепенно да съгласува външната, енергийната и политиката си за сигурност с тази на ЕС, включително по отношение на санкциите срещу Русия. Позицията на Брюксел беше изразена ден след телефонния разговор между вече бившия сръбски президент Александър Вучич и руския държавен глава Владимир Путин на 26 септември, в който основна тема е била енергийната зависимост на Сърбия и бъдещето на доставките на руски газ.

„Като страна кандидат от Сърбия се очаква да съгласува политиките си с целите на ЕС, включително енергийната и външната политика, и да бъде надежден партньор, който следва същата стратегическа посока“, заяви пред Радио Свободна Европа говорителят на Европейската комисия Гийом Мерсие. Той подчерта, че отношенията на страните кандидатки с Русия не могат да се развиват така, сякаш политическата ситуация преди руската инвазия в Украйна продължава да съществува.

Мерсие посочи и енергийната политика на ЕС като част от по-широкия процес на сближаване. Европейският съюз вече прие задължителни правила за поетапно прекратяване на вноса на руски природен газ. Съгласно регламента за постепенното прекратяване на руските газови доставки пълната забрана за руския втечнен природен газ ще влезе в сила през 2027 г., а за руския газ по тръбопроводи — през есента на 2027 г. Европейската комисия паралелно е поела ангажимент за законодателно прекратяване на оставащия внос на руски петрол до края на 2027 г.

Брюксел увеличава и подкрепата си за енергийната сигурност на Западните Балкани с цел диверсифициране на източниците и маршрутите за доставка и намаляване на зависимостта от руската енергия. Именно енергийната зависимост от Москва остава особено чувствителен въпрос за Сърбия, която продължава да получава значителна част от природния си газ от Русия.

Телефонният разговор между Вучич и Путин се състоя на 26 септември, ден преди сръбският президент да подаде оставка. Според сръбската държавна телевизия RTS разговорът е продължил около час и е обхванал двустранните отношения, войната в Украйна, ситуацията на Балканите, енергетиката и бъдещето на газовото споразумение между двете страни. Вучич съобщи, че настоящият договор изтича на 30 септември и заяви, че очаква той да бъде продължен.

Сърбия не е успяла да договори нов дългосрочен договор за руски газ след изтичането на предишното тригодишно споразумение през лятото на 2025 г. Оттогава доставките се поддържат чрез краткосрочни удължавания. През март 2026 г. Москва и Белград договориха още тримесечно продължение, което запази договорените цена и количества, а през юни срокът отново беше удължен с още три месеца. Настоящото споразумение изтича на 30 септември.

След разговора с Путин Вучич заяви, че очаква ново удължаване на газовото споразумение и запазване на условията за доставка. По думите му Сърбия плаща около 318 евро за 1000 куб. метра руски газ, докато посочената от него пазарна цена е около 868 евро. Тези стойности са цитирани от сръбския президент и не представляват независима оценка на Европейската комисия или европейския газов пазар.

В разговора между Вучич и Путин е обсъден и въпросът с Naftna Industrija Srbije (NIS), най-голямата сръбска петролна компания, в която руската страна има значително участие. Проблемът е свързан и с американските санкции срещу руския енергиен сектор. През юли Сърбия получи ново временно освобождаване от санкциите на САЩ, което позволи на NIS да продължи операциите си, докато се водят преговори за евентуална продажба на руския дял на унгарската MOL. Reuters съобщи, че рафинерията на NIS в Панчево покрива около 80% от потреблението на горива в Сърбия.

Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, като обяви, че ще оглави листата на Сръбската прогресивна партия на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 25 октомври и възнамерява да се кандидатира за министър-председател. Така разговорът с Путин се проведе непосредствено преди формалното му оттегляне от президентския пост и на фона на подготовката за нови парламентарни избори.

Европейската комисия заяви, че е запозната с разговора между двамата лидери, но едновременно с това припомни, че Сърбия вече е поела ангажимент да съгласува постепенно политиките си с тези на ЕС.

„Нашата позиция винаги е била напълно ясна пред партньорите ни, включително пред държавите кандидатки като Сърбия: отношенията с Русия не могат да се развиват така, сякаш всичко е постарому с режима на Путин, и то в сянката на непровокираната и неоправдана руска агресивна война срещу Украйна“, заяви Мерсие пред Радио Свободна Европа.

По думите на говорителя кандидатурата за членство в ЕС предполага поет ангажимент за постепенно съгласуване на политиките на страната с европейските, включително във външната политика и политиката за сигурност. Той подчерта, че съгласуваността на Сърбия с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС остава значително по-ниска от тази на останалите държави кандидатки от Западните Балкани.

Мерсие призова Белград приоритетно да засили усилията си за постигане на по-високо и последователно равнище на съгласуваност, включително по отношение на санкциите срещу Русия, и подчерта, че ЕС иска да може да разчита на Сърбия като на „надежден партньор“.

Това изискване не е ново. В официалния доклад на Европейската комисия за Сърбия от 2025 г. е записано, че страната трябва като приоритет да положи допълнителни усилия за по-нататъшно съгласуване на външната си политика с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Комисията посочва, че към 24 октомври 2025 г. равнището на съгласуваност на Сърбия е било 63%, спрямо 59% през 2024 г. В същото време Брюксел отбелязва, че съгласуваността със санкционните решения на ЕС остава ниска.

Последващ анализ на Европейската парламентарна изследователска служба от септември 2026 г. посочва същото равнище от 63% за май 2026 г. В документа се отбелязва, че Сърбия продължава да отказва да прилага санкциите срещу Русия, въведени след анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Анализът свързва ограниченото съгласуване на Белград с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС със забавянето на преговорите за присъединяване.

Европейският парламент също постави въпроса за отношенията на Сърбия с Русия в центъра на последната си оценка. В резолюцията си от 8 юли 2026 г. депутатите заявиха, че пълното съгласуване с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС е „неподлежащ на преговори“ елемент от процеса на присъединяване, включително съгласуването с ограничителните мерки на ЕС срещу Русия. Европарламентът изрази и безпокойство от тесните връзки на Сърбия с Москва и задълбочаващото се сътрудничество с Китай.

В същото време Европейската парламентарна изследователска служба отбелязва, че съгласуването с Общата външна политика и политика на сигурност е част от глава 31 от европейското законодателство, посветена на външната, сигурностната и отбранителната политика. Страните кандидатки трябва постепенно да адаптират външната си политика към тази на ЕС и да прилагат договорените санкции и ограничителни мерки.

Европейската комисия и държавите членки поставят това изискване в по-широкия контекст на променената европейска среда за сигурност след руската инвазия в Украйна. В декларацията от срещата ЕС–Западни Балкани през декември 2025 г. европейските лидери заявиха, че съгласуването с Общата външна политика и политика на сигурност, включително прилагането на ограничителните мерки на ЕС, е силен израз на стратегическия избор на държавите партньори. В документа е отбелязано изрично, че Сърбия не се е присъединила към декларацията.

Преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС остават в затруднено положение. През юли 2026 г. Европейската комисия заяви, че техническата оценка показва възможност за отваряне на клъстер 3, свързан с конкурентоспособността и приобщаващия растеж, но подчерта, че окончателното решение зависи от държавите членки и от политическата оценка на последните развития в страната.

Така отношенията с Русия се превръщат във все по-видима част от въпроса за европейската перспектива на Сърбия. От една страна, Белград продължава да декларира членството в ЕС като стратегическа цел. От друга, страната запазва тесни енергийни и политически връзки с Москва и не се е присъединила към санкциите на ЕС срещу Русия. Европейската комисия и Европейският парламент все по-ясно свързват напредъка по присъединяването с необходимостта Сърбия да постигне по-висока степен на съгласуваност с общата европейска външна и политика за сигурност.

На този фон предстоящото изтичане на газовото споразумение на 30 септември поставя Белград пред още един конкретен избор между запазването на зависимостта от руски енергийни доставки и ускоряването на диверсификацията, към която ЕС вече е поел законов ангажимент. За Сърбия този въпрос има не само икономическо и енергийно измерение, но и пряка връзка с отношенията ѝ с Брюксел и с бъдещото развитие на преговорите за членство.