Най-големите предизвикателства пред руския президент Владимир Путин и пред федералните и регионалните власти са обсъждани от експерти в Санкт Петербург на конференция „Шеста година президентство: обобщаване на резултатите или нов старт?”. Публикация в EADaily извади няколко основни акцента, които говорят много за постъсветския модел на експертизата на Москва. Изводите на специалистите са повече от странни.

Путин вече влезе в историята, твърдят "експертите"   Можело да се говори за мащабите, за диверсификация на успехите, но самото влизане в историята вече е неоспорим факт.

На Путин вероятно щяло да му се наложи да признае ДНР и ЛНР.   Русия стояла на прага да признае ДНР и ЛНР и решението щяло да належащо и правилно. Русия и без това с години щяла да търпи санкциите на Запада, твърдят експертите.  Което означава, че Путин вече е взел подобно решение и предстои нова криза в отношенията със Запада.

За жителите на Русия слизането на президента от политическата сцена е абсолютно недопустим вариант. Това е друг "гениален" извод. Потвърдило се казаното от Путин за кризата в либералния модел в международните отношения и либертарианския модел в икономиката.  

Путин може да повтори хода на Борис Елцин с приемник  Смята се, че по време на следващия президентски мандат той ще започне да търси свой приемник, нов лидер, който да оглави страната. Сега бил удобният момент, когато е в зенита на своята популярност. Имало признаци, че подготвя страната да живее без него.

Минусите в държавата били в ръчното й управление и кадровата политика.   Не се сбъднали прогнозите на либералните експерти за за разпадането на Русия и на нейната икономика.   Едновременно с това пред Русия стоят не малко вътрешни и външни предизвикателства на които ръководството на страната можело да реагира по-професионално.   Започвайки от Елцин, в Русия се формирал харизматичен модел на управление основан на вярата в изключителните качества на вожда. Този модел действал и сега – равнището на доверие към Путин възлиза на 82%. Този модел, от една страна, осигурява някаква стабилност в държавата, но от друга страна, води до управление изключително в „ръчен режим” на цели сектори в живота на обществото – икономика и политика. В това може да се види слабост не държавата. Можело да настъпят лоши събития, ако Путин преждевременно и неочаквано напусне поста си.   Буди тревога извършваната от Путин ротация на губернаторите без ясни критерии. Понякога били сменяни губернатори на относително благополучни райони.  

   Колосалният разрив между възможностите на териториите на страната поставял под въпрос ефективността на руският федерализъм. Започва постепенно да си пробива път разбирането, че административно-териториалното деление на държавата, не отговаря на реалностите на 21 век.   Раздробяването на страната на региони с различни области, центрове и републики създава много проблеми. Структурата на регионалните власти действително е изживяла времето си. Именно за това Русия се нуждае от нова административна реформа.  

  Годината може да се превърне в година на предлагани от елита нови икономически модели. Сега в страната имало три конкурентни центъра, разработващи икономически концепции за по-нататъшно развитие на Русия. Очаквало се принципно противопоставяне между тях.