Министърът на икономиката Кирил Петков внася в Министерския съвет предложение за трансформация на "черната кутия" по времето на управлението на ГЕРБ - "Държавната консолидационна компания" (ДКК).

Идеята му е от "холдинговия чадър", както го нарича, да бъдат извадени предприятията и те да минат на пряко подчинение на съответните ресорните министерства, а компанията постепенно да бъде закрита.

"Абсолютно няма нужда от съществуването на ДКК, но това не може да стане от днес за утре. Първата ни стъпка е да влезем в контрола на ДКК, което трябва да се случи скоро. После да сменим бордовете на част от тези компании и след това те да минават директно на подчинение на Министерството на икономиката, за да изпразним от съдържание ДКК", обясни Кирил Петков в интервю за Mediapool.

Той посочи, че една от първите компании, които ще бъдат извадени от ДКК, е скандално известното дружество "Монтажи". То ще отиде на пряко подчинение на Министерството на икономиката. "Монтажи" получи от ДКК чек за 754 млн. лв. за ремонт на язовири и рекултивация на мини с инхаус възлагане, след което е преразпределило почти цялата сума на три фирми - "Ковел про" ЕООД (367 млн. лв.), "Планекс-ГЕС" ДЗЗД (228 млн. лв.) и "Абак ДС" ЕООД (125 млн. лв.), разкри неотдавна финансовият министър Асен Василев.

В сряда в Министерския съвет пък ще бъде разгледано предложението на Кирил Петков и на министъра на околната среда и водите Асен Личев фирмите "Еко Антрацит"  и "Екоинженеринг РМ", които сега са под шапката на ДКК, да минат към ековедомството. Аргументът е, че дейността на двете дружества е пряко свързана с опазването на околната среда, тъй като те се занимават с рекултивацията на закрити мини.

"Тези две дружества въобще не знам какво правят в Министерството на икономиката, след като дейността им е свързана с екологията", каза министър Петков.

Той посочи, че язовирите, чийто ремонт се финансира през ДКК с 630 млн. лв., трябва да преминат към Министерството на земеделието. Причината е, че те се използват основно за напояване от земеделците и риболов, което е несвойствена функция за Министерството на икономиката. Заедно с тях към земеделското министерство трябва да мине и създаденото по време на третия мандат на ГЕРБ Държавно предприятие за управление на язовирите.

В момента тече процедурата за смяна на ръководството на ДКК, което досега никога не се е появявало публично. За целта е бил променен уставът на дружеството, като е увеличен съветът на директорите от петима на деветима членове. Кирил Петков се надява новите членове да бъдат избрани и вписани до края на мандата на служебния кабинет, за да може да се продължат промените в ръководствата на отделните компании под шапката на ДКК и трансформацията на дружеството.

Министърът на икономиката си дава сметка, че това е дълъг процес, който ще отнеме няколко години, но важното е да се дадат началото и посоката, за да няма повече непрозрачно харчене на публичен ресурс.

"Всичко е една голяма плетеница и трябва лека полека да се отплита, като едновременно с това се контролира харченето на парите и да се повери управлението на честни и почтени хора", каза Кирил Петков.

Той посочи, че това ще е един от проектите, които няма да успее да завърши, но ще предаде на наследника си.

ДКК беше създадена по времето на първия кабинет на Бойко Борисов през 2010 г. Идеята на тогавашния финансов министър Симеон Дянков беше в нея да влизат парите от приватизацията на държавните фирми, за да не отиват в Сребърния фонд за пенсии. Първоначалният ѝ капитал беше 19 млн. лв. По време на втория и третия кабинет на Борисов обаче ДКК се трансформира в холдингова структура, в която бяха вкарани редица държавни предприятия - от производство на мляко, през строителство и оръжия до ремонт на язовири. Капиталът ѝ нарасна на около 1 млрд. лв.

ДКК е и един от едрите кредитополучатели от ББР със заем от 172 млн. лв., като 130 млн. лв. от него са отишли за ремонт на язовири по документи.
В сряда се очаква служебното правителство да подкрепи предложението на Кирил Петков за трансформацията на ДКК. Кабинетът на Стефан Янев вече спря изграждането на новата офис сграда на ДКК в "София Тех Парк" за 182 млн. лв.

Кирил Петков дори успя да накара анонимното ръководство на ДКК да пусне поне интернет сайт на компанията.