Христо Слави Рачев

На света му писнаха ушите. Страшен гръм предизвика многократно ехо по иранските планини. Християнският свят се колебае, дали да си отдъхне, кой пасаж от библията ще пасне за проповед… Още не се е разнесъл пушекът, но склонните да се ослушват, когато гръм удари, как ехото заглъхва – не бързат да ликуват. Тук е важно да не се заплетем в собствените си и чужди мисли. 

Насилието ражда насилие

 Не го е казал Толстой, предхристиянска мъдрост е това. Гигантска скулптура от милиарди човешки тела, извадени от гробовете, изправени и преплетени могат да достигнат до римския бог на войната, планетата Марс. Въпросът там не е, имало ли е вода, а кой е виновен за изчезването ѝ.
 Лош съветник е гневът. Иран ще се опита да разпали пожара, да въвлече ядрени държави в конфликта. Ако военните фанатици вземат връх над религиозните ще последва гръм, на аятоласите ще им хвръкнат чалмите, ще лъснат плешивите им черепи и скромния им пълнеж. Кибиците чакат, затаили дъх, как ще реагира ислямският свят. Ще призная на свой ред и аз се зарадвах, макар и да не разбирам, защо първо не отгърмяха главната чалма. Опасенията, щял да стане светец. Ами да стане. В самоковско, казват, “лошо ми станува” и “шо ке ге прайме”, струва ми се, че 

лошото предстои

 и малко можем да направим. Дали доживяхме да видим човечеството изправено пред провала си. Или само няколко дузини световни политически лидери. Покерът започва сега. Залозите са, всичко или пас. Всички отказват да плащат. Тръмп и група съмнителни типове, плащат с мъртви лица, следва многозначителна пауза и отново поради липса на ум и пъстър букет от личностови дефекти, залагат живота на планетата Земя. Риск губи, риск печели. Но да се знае, първата плочка на доминото бутна Путин и кликата около него. Тръгнаха плочките да се сриват, стигнаха до Вашингтон. Вместо заедно с Европа да цапардосат путиноидите на мига, да ги върнат поцинковани от където са придошли, те оставиха Европа да гледа в небесата и се диви, граждански или военни самолети бучат така зловещо. Руски ли са крайцерите на хоризонта, накачулени така грозно с варвари. Господи, та 

те се харесват - Тръмп, Путин, Ким, Дзинпин, 

новите кроячи на света. Завоня на посредственост и несбъднати вождистки копнежи. Тълмачите на тръмпизма отказват да признаят глупостта си и продължават да тълкуват съновиденията си, относно дълбокоумните ходове на сенилния лунатик Тръмп. И сега, въобще не бива да се вярва в равнопоставеността на съюзените държави, нито в някаква реципрочност. Попаднахме в джунглата, отпаднаха законите. Появи се и черна пантера. Започна диво въоръжаване. Край на вербалните ноти, дипломацията, вежливия тон, военните балове. Какви тоалети, секси бельо, бюстиета и чорапи ще подберат съпругите им. Какво значи да пропуснеш мига. Колко ще струва на човечеството. Накрая гръм с най-яките бомби изпуснати от самолети с профил на дракони. Последва залп от Леониди в небесата по посока на Израел. Прилича на невинен метеоритен дъжд, но не е. Смърт, маскирана като ноемврийски Леониди. Както президентът Радев подбра себеподобни от рядката кръвна група на склонните към предателство, така става и при путиноидите, тръмпистите. Идва момент, когато те започват да ги манипулират, в надпревара да се докарат, с техните глупости по техните глави. Тръмп се страхува, но обкръжението му, е безстрашно за негова сметка. Така се завъртат световните дела. 

Изглежда спасение няма

 Наивно е да вярваме, че всичките им глупости ще поврат и ще се стопят в котела на времето. Скоро или малко по-късно, ще преживеем сблъсък с невиждани жертви, милиардите двукраки ще се редуцират до по-поносимо число. Ще настъпи спонтанна кремация на няколко милиарда човешки и всякакви същества, прахът им ще повдигне земния геоложки пласт с няколко сантиметра. Останалите, с вкус на йод в устата, ще се разотидат, с неприлична бързина, доволни, че са оцелели, както става на всички погребения. С мъждееща надежда, че новородените с повече пръсти, двуглави и еднооки, може би ще променят света за добро.