Смъртоносни травми по черепите разкриха древна тайна на египетските погребения

Ново изследване на човешки останки, открити край царските погребения Ум ел-Кааб в древноегипетския Абидос, може да потвърди теорията, че част от придворните слуги са били принасяни в жертва след смъртта на владетелите.

На това гробище се намират гробниците и погребалните огради на владетели от Първата династия на Египет, датиращи от около 3000 г. пр.н.е. В непосредствена близост до царските погребения археолозите са открили стотици гробове на хора, свързани с царския двор – чиновници, занаятчии, надзиратели, печатари и други придворни.

Още през 20-те години на XX век британският египтолог Флиндерс Питри предполага, че тези хора може да са били жертвани след смъртта на владетеля. Тогава обаче той не открива следи от травми по останките, а това поставя под съмнение теорията.

Днес археологът Розелин Кембъл от Университета Пърдю в САЩ отново изследва черепите на 46 слуги, открити в погребенията край гробниците на цар Джер, цар Джет и царица Мернейт.

„Въпросът дали в Египет са практикувани жертвоприношения на васали се обсъжда повече от век, но това е първото изследване, при което се анализират човешки останки от самите гробници“, заявява Кембъл.

Съвременният анализ показва, че 18 от изследваните хора имат сериозни травми на главата, които вероятно са били смъртоносни. Според Кембъл ударите най-вероятно са нанесени с плоски и широки предмети, изработени от дърво или рог.

Изследователката допуска, че Питри може да е забелязал счупванията на черепите, но да не е разбрал, че те са получени приблизително по време на смъртта, а не са резултат от по-късни увреждания на останките.

Кембъл обаче подчертава, че липсата на травми при останалите черепи не означава непременно, че тези хора не са били принесени в жертва.

„Що се отнася до черепите без травми, не можем да сме сигурни, че са били принесени в жертва. Напълно възможно е някои от слугите да са били принесени в жертва, а други – не. При толкова малка извадка от първоначалната популация на погребенията просто не можем да определим мащаба на тези погребални ритуали, нито да сме сигурни, че тази извадка е представителна“, обяснява изследователката.

Според Кембъл броят на допълнителните погребения около царските гробници постепенно намалява и практиката изглежда изчезва с началото на Втората династия.

Професор Салима Икрам от Американския университет в Кайро отбелязва, че идеята за човешки жертвоприношения в този контекст не е напълно нова. Възможно е обаче практиката да е съществувала за сравнително кратък период, след което реалните хора да са били заменени със статуетки.

„Възможно е някои или всички слуги да са смятали това за благо и да са вярвали, че ще се радват на вечен живот в служба на царя-бог, макар че също така е възможно да са се противопоставяли, да са изпитвали страх и да са се опитвали да избегнат такава съдба“, смята учената.

faktor.bg